БАН: Социалните мерки няма да вдигнат икономиката

С Бюджет 2014 се правят прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната и липсват хъс и политики за реформа, пише в доклада на икономистите от БАН

156 ~ 2 мин. четене

Доплащанията за социални дейности няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до икономически растеж. Това е оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН за финансовия план на държавата за следващата година. Според тях, с Бюджет 2014 се правят прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната и липсват хъс и политики за реформа.

"Да, има минимални промени за хората с най-големи нужди, но двата основни проблема - събираемостта на приходите и функционирането на традиционно нереформираните сектори са загърбени и не се атакуват", заяви директорът на Института проф. д-р Митко Димитров. Според него има големи пробойни в укриването на ДДС, мита и акцизи, откъдето по различни експертни оценки може да се съберат между 2 и 3 млрд. лева.

"Дори и да се предлага намаляване на разходите за администрация, липсват и намерения за истинска реформа в сектори, които са свръхфинансирани. Остава проблемът с качеството на услугите, които се предлагат в образование, здравеопазване и други, които задължително трябва да бъдат преструктурирани и да не представляват "бездънни каци", подчерта директорът на Института.

За проф. д-р Гарабед Минасян бюджетът е "без хъс", защото не се чувства амбиция за истинска воля и усилия за качествена промяна. Според него широко разтръбяваната недосъбираемост на приходите се подобрява символично, като остават неясни аргументите и основанията за очаквания растеж.

"Новият бюджет има социални акценти, но в никакъв случай не е социален", категоричен бе и проф. д-р Йордан Христосков. По думите му в него са заложени компенсиращи мерки, но не и различни политики с реален ефект. Компенсира се онова, което беше забавено в последните години, като увеличените обезщетения за отглеждане на малки деца, индексацията на пенсиите и други социални помощи се връщат на старите си нива от 2009 г., каза той.

Доплащанията за социални дейности към най-уязвимите групи от населението са към 400 млн. лева и те няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до растеж, подчерта проф. Христосков. Тези компенсации ще се използват за покриване на стари борчове, на дълго отлагани покупки и не са доходи, които ще доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката, смята икономистът.

Липсва промяна и в отношенията между централната изпълнителна власт и общините, подчерта проф. д-р Стефан Иванов. За пореден път той разкритикува отказа и на това правителство да децентрализира публичните финанси.

Подкрепи Economic.bg