Банкерът на дълги разстояния

Новият изпълнителен директор на Barclays Антъни Дженкинс е всичко, което не беше предишният шеф на банката. Любител на маратонското бягане, досегашният банкер на дребно е известен като тих и скромен – пълна противоположност в сравнение с „безочливия“ стил на инвестиционното банкиране  на Робърт Даймънд.

На 51 години Дженкинс поема Barclays, след като банката беше наказана да плати рекордна глоба за манипулиране на лихвения процент LIBOR, което доведе до оставката на Даймънд, председателя на борда на директорите Маркъс Агиъс, както и на бившия главен оперативен директор Джери дел Месие.

В опит за пълно скъсване с миналото банката избра Дженкинс за шеф, превръщайки го в единствения главен изпълнителен директор на глобална, универсална банка, който не разполага с опит в инвестиционното банкиране.

Дженкинс получи работа, след като Barclays не успяха да намерят други подходящи кандидати, заяви Пол Майнерс, министър на финансите на Великобритания в периода 2008 - 2010 г.
"Дженкинс притежава всички качества, за да покрие профила на един английски главен изпълнителен директор, който се разглежда по-скоро като безопасен в сравнение с обикновено агресивното поведение на инвестиционния банкер на САЩ, какъвто беше Боб Даймънд". Това заяви Алън Бърни, който помага за управлението на 200 млн. паунда (315 млн. долара), включително акции на Barclays , в RC Brown Investment Management в Бристол, Англия. "Неговото назначение е сигнал, че банката се отказва от агресивното си поведение, каквото беше в миналото."

61-годишният Даймънд се превърна в символ на хищничеството в банковия сектор, когато „прибра“ около 120 млн. паунда бонуси и компенсации, след като се присъедини към борда през 2005 г. Той буквално превърна Barclays в инвестиционна банка и вкара лидера на „Ролинг Стоунс“ Мик Джагър и голфъра Фил Микелсън сред своите приятели. За разлика от него Дженкинс е известен като колегиален банкер, бегач на дълги разстояния, който надви съперника, за да спечели неговата работа. Неговото е "безмилостен опростяване."

Лидерът на трансформирането

Дженкинс има мисията да възстанови доверието пред регулаторите и в същото време да  убеди инвеститорите, че той може да поддържа рентабилността на банката в условията на по-тромава регулация и политически контрол.

"Аз съм лидер на трансформацията и аз съм напълно уверен, че моята бизнес проницателност, общ опит в банковото дело, уменията и таланта на екипа, който имаме в инвестиционната банка ще ми даде възможност да продължа да държа Barclays в правилната посока“, заяви Дженкинс в едно от първите си интервюта. "Има много хубави неща, които предстоят за Barclays", добави той.

Дженкинс, който е учил философия, политика и икономика в Оксфордския университет, е бил ръководител на банкирането на дребно в Barclays от ноември 2009 г., преди да бъде повишен до главен изпълнителен директор на Barclaycard. Това е поделението, опериращо кредитните карти, където постъпва през 2006. Роден в Стоук-он-Трент, град в северната част на Англия, Дженкинс се присъедини към Barclays през 1983 г. направо от университета, преди да се премести в Citigroup през 1989 г., където той е бил изпълнителен вицепрезидент в поделението за кредитни карти.

Повишение на печалбата

Той е нает в Barclays през 2006 г. от тогавашния главен изпълнителен директор Джон Варли и се превръща в най-подходящия кандидат, след като серия от скандали и стратегически грешки буквално елиминираха възможностите на неговите конкуренти да заемат поста. Дженкинс  беше един от няколкото висши банкери от Великобритания в екипа на Даймънд,  който беше доминиран от финансистите от Северна Америка.

Като шеф на Barclaycard  Дженкинс увеличи печалбата преди облагане с данъци до 727 милиона паунда през 2009 г. от 522 милиона паунда през 2006 г. Резултатът в цялото поделение на банката за банкиране на дребно се е увеличил през 2011 г. на 1 млрд. паунда от 710 млн. паунда през 2009 г.  Двете дивизии са единствените, които са отговаряли на 13% възвръщаемост на собствения капитал на банката през цялата 2011 г.

"Не е нужно да се повишава глас или да се тупа на масата, за да бъдат резултатите в целта", казва Дженкинс в интервю през 2009 г. "Когато имаш достатъчно изразителен и измерителен стил, не е нужно да крещите. Просто трябва да направите резултатите малко по-директни и хората ги забелязват“.

Потребителско банкиране

След като поема Barclaycard през 2006 г., Дженкинс заменя няколко висши служители на поделението за кредитни карти и продава „Монумента“ - пакет високорискови кредитини порфейли, което веднага помага за подобряване на качеството на кредитите. Той се възползва от кредитната криза през 2008 г. чрез закупуване на „Златната рибка“ – фирма за кредитни карти с 1,7 млн. клиенти и 4 млрд. евро под формата на портфейл от раздадени заеми.

Звеното на Barclays за потребителско кредитиране донася 49% от коригирана печалба преди облагане с данъци за групата за миналата година, спрямо  35% през 2010 г. В същото време инвестиционното банкиране допринесе с 46% за печалбата на групата през 2011 г. в сравнение с 62% през 2010.

Освен на своите колеги, Дженкинс има уважението и на конкурентите си. "Ние гледаме на Дженкинс като естествен вътрешен избор за позицията" , обясняват анализаторите Джейсън Напиер и Дейвид Лок от Deutsche Bank. "Той е добре познат на пазара, фирмите за които се грижи се представят  добре, той притежава опит в рамките на групата, а личната му репутация ще постави основите възстановяването на репутацията на банката", добавят в доклад до
своите клиенти анализаторите.

Маратонецът

Дженкинс произхожда от работническата класа. Нито един от родителите му не е посещавал университет, а баща му е работил на две места - като продавач в американска фирма за абразиви и в бензиностанция. Дженкинс посещава държавно училище в Чешир, преди да отиде в Оксфорд. Неговата слабост е маратонското бягане.

Новият  директор в Barclays пробяга 52,125 км на маратона в Ню Йорк през 2005 г. за 4 часа и 49 минути  и подобри постижението си от 2003 г. време от 5 часа и 3 минути.

Малко нетипично за банкер, Дженкинс  е отворен за социални каузи. Той събира пари за благотворителната организация Sense, която подкрепя глухи и слепи хора за участието им през 2010 г. на маратона в Лондон.

Като главен изпълнителен директор той ще печели по около 8,6 милиона паунда на година в заплата, бонуси и пенсионни плащания, което доста по-малко от 12,5 милиона паунда на Даймънд.

През юли букмейкърът Paddy Power го обяви като фаворит за главен изпълнителен директор в британската банка, следван от финансов директор Крис Лукас и Рич Ричи, който управлява инвестиционната банка.

Оттогава Лукас е подложен на разследване от банковия надзор на Великобритания заради плащанията на Barclays към държавния инвестиционен фонд на Катар, направени през 2008 г., а Ричи бе опетнен от неговата близка дружба с Даймънд.

 Инвестиционно банкиране

Само защото Дженкинс има различна история, отколкото Даймънд, е малко вероятно Barclays да се откаже от универсален модел на банкиране, коментира друг анализатор - Санди Чен от Cenkos Securities.

Дженкинс е казал в миналото, че банковият универсален модел, който включва инвестиции и банкиране на дребно в рамките на една фирма, е най-сигурният начин да се управлява банка.

"Универсален модел на банкиране, какъвто имаме в Barclays, е много по-солидно предложение от гледна точка на риск", казва Дженкинс по време на изслушването в банковата комисия към британското правителство през март 2010 г. Очевидно още тогава той е имал идея за идеалния вариант във функционирането на една банка. Сега му остава и да го приложи. При това печелившо.