Банковият монопол е умишлено тиражиран мит
Всеки потребител може да избира продуктите и услугите на тридесет банки в бясна конкуренция помежду им, добавя главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Стилиян Вътев
~ 4 мин.
Татяна Явашева Стилиян Вътев е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка. Още в началото на 1993 г. се присъединява към ръководния екип на новосъздадената ОББ, първоначално като директор на отдел "Капиталови пазари", а в края на същата година е назначен за изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. През следващите няколко години ръководи съвместния проект с ЕБВР за институционалното укрепване на ОББ и подготовката й за раздържавяване. След приватизацията на банката с водещ инвеститор ЕБВР през 1997 г. заема поста главен изпълнителен директор.
Господин Вътев, в какъв етап се намира българската банкова система в момента и кои са силните и слабите страни на сегашната ситуация?
Банковата ни система доста добре се справи с негативите от безпрецедентната икономическа криза от 2009 г. и постепенно започва да възстановява обичайния си ритъм. Не за първи път трябва силно да подчертая две неща. Първо, малко хора, в т. ч. и икономически „анализатори“, си дадоха ясна сметка, че това, което се случи с нашата икономика през 2009-2010 г., по същество бе първият икономически шок в пазарни условия в съвременната история на страната ни. Кризисната вълна помете всички участници – държавата, бизнеса, банките, населението, които в различна степен понесоха сериозни загуби. Според мен именно липсата на предишен опит и неподготвеността на обществото като цяло са основните причини за бавното и дълго възстановяване. Второ, банковият ни сектор достойно посрещна тази нелека ситуация и до голяма степен допринесе за запазването на стабилността на валутния борд и на икономиката като цяло.
Според мен слабите страни на сектора в момента са, че твърде много банки се конкурираме на малък и ограничен пазар и, второ, все още е доста слабо кредитното търсене от страна на бизнеса и населението, което още повече потиска банковата активност и възможностите за растеж.
Какъв е вашият отговор на честия упрек за свитото банково кредитиране и за високите лихви и такси по заемите?
Абсолютна заблуда е внушението, че свитото банково кредитиране се дължи на високи лихви, такси и т. н. Този рефрен е много удобен за някои, но той е тотално неверен. Първо, лихвите по кредитите, които банките предлагат, са доста конкурентни и адекватни на пазара – в момента те са по-ниски от предкризисния период и продължават да падат. От друга страна, като че ли всеки се опитва да сравнява днешната ситуация с тази на кредитния бум – това са просто несравними неща. Откровено не пожелавам на никого да бъде свидетел или участник на нов балон, подобен на този от преди няколко години, спукването на който донесе толкова много вреди на икономиката и обществото. Така че за мен причините за свитото кредитно търсене се съдържат в отговора ми на предишния въпрос, а не във формулировката на този. От друга страна, изглежда някак си странно, че няма активно търсене на кредити, но пък за сметка на това банките са много и поддържат високи лихви...
Как ще се отрази на банките либерализирането на банковия ни надзор по европейските правила?
Би трябвало да кажа, че много добре, но ще се въздържа, просто защото нашата система не се нуждае от релаксиране на правилата, а от по-нормална и предвидима икономическа среда. Може би още в първия ми отговор трябваше да спомена, че основната причина за устойчивостта на сектора бяха наложените стриктни правила и здравият контрол на БНБ от времето на въвеждането на валутния борд досега.
Банките трябва да признаят, че „има проблем между тях и хората", призова председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев след социологическо проучване, свързано с изготвянето на антимонополно законодателство. В какво според вас е проблемът?
Не съм запознат с направеното социологическото проучване, но смятам, че ако има такова (лично аз се съмнявам), то трябва да бъде предоставено на всички банки или на банковата асоциация. Внимателното разглеждане на въпросите, които са зададени, и съответно отговорите, които са дадени, може да помогне в анализа на работата ни с клиентите и да доведе до мерки, които биха я подобрили. Все пак, цитираното обобщение е твърде неясно, да не кажа определено невярно. Ако в момента поръчате социологическа анкета с въпрос „Харесвате ли банките?“, сигурно 90% от запитаните ще дадат отрицателен отговор. Това означава ли, че банките работят само с останалите 10%, които ги одобряват? В продължение бих задал и следните почти риторични въпроси: Хората ли имат проблем с банките, или банките имат проблем с лошите кредити? В понятието „хората“ включват ли се милионите депозанти, които са гласували доверие на банките и са вложили парите си, или е включена само другата част, определена по неясни признаци и критерии, на основата на която изглежда много изгодно да се правят подобни обобщения и да се експонират в обществото?
Факт е, че масовата неприязън към банките идва главно от хора, които имат затруднения или въобще не могат да плащат взетите преди години кредити. Този проблем не се дължи на „лошите“ банки, а е резултат на връхлетялата ни икономическа и финансова криза. За разлика от много страни по света обаче, българските банки успяха да се справят и по никакъв начин не допуснаха да се застрашат средствата на депозантите и публичните резерви. В същото време в много страни заради кризата част от банките или вече ги няма на пазара, или за да оцелеят, получиха значителни държавни помощи за сметка на данъкоплатците. Отдавна не си задавам въпроса защо нашите политици и медии не наблягат именно на този факт - вероятно защото не им е толкова интересно...
От друга страна, въобще не твърдя, че българските банки са безгрешни – в много случаи клиентите са прави, претендирайки за честно и равноправно третиране, добро отношение и т. н. Какъвто и източник на информация да вземете обаче, процентът на основателните претенции в сектора е пренебрежимо малък на фона на милионите банкови клиенти и милиардите банкови операции.
Другият мит, който вероятно също умишлено се тиражира, е този за „банковия монопол“. Как е възможно да се говори за монопол в област, в която всеки потребител може да избира продуктите и услугите на тридесет банки в бясна конкуренция помежду им? Много съм любопитен да науча дали в България има друг подобен сектор.
Повече четете в новия брой на списание Икономика.
