Barclays - тъжната история на един LIBOR

Банката, която завоюва правото да бъде в Топ 5 на Острова още през 1918 г, беше поставена на ръба на оцеляването заради манипулиране на лихвения процент

Автор: Мирослав Иванов

В края на XVII век улиците на лондонското Сити са пълни със златари-банкери. Те предоставят на монарси и търговци парите, които са така необходими за финансиране на техните дейности в световен мащаб.

Подобен банкерски бизнес основават и Джон Фрейм и партньорът му Томас Гулд. Те се установяват на Ломбард стрийт през 1690 г. Името Barclay започва да се свързва с компанията през 1736 г., когато Джеймс Баркли, който е женен за дъщерята на Джон Фрейм, става партньор.

Частните банкови фирми са често срещано явление в XVIII и XIX век. През 1896 г. 20 такива предприятия си сътрудничат и сформират акционерна банка. Водещите партньори в новата банка, която е кръстена Barclay и компания, вече са свързани с мрежа от семейни, фирмени и религиозни връзки. Новата банка има 182 клона, предимно в източната и южната част на Англия. Депозитиje са в размер на 26 млн. паунда - значителна сума пари в онези дни. Barclay и компания разширяват клоновата си мрежа бързо чрез банкови придобивания. Придобиването включва Bolithos в Корнуол през 1905 г. и United Bank в през 1916.

През 1918 г. успява да се превърне в една от  "големите пет" банки във Великобритания. Положение, което се запазва и до наши дни. Но и което можеше да се промени преди броени седмици, когато Barclays беше изправена пред реалната угроза да приключи историята си безславно. Причината?  LIBOR.  Добре позната дума, която всеки от нас свързва с кредита си, но и дума, чието реално значение знаят твърде малко хора.

В края на юни английските и американските регулатори наложиха рекордна глоба от 450 млн. долара на Barclays за манипулация на LIBOR. Това е една от основните лихви на междубанковия пазар. LIBOR отчита цената, на която самите банки са склонни да се финансират помежду си, а цената на техния ресурс определя и цената на средствата за бизнеса и гражданите. Това е „коефициент“, на който са базирани огромна част от финансовите продукти, които ни заобикалят.

LIBOR се изчислява като средна лихва на база прогнозата за цената на междубанковото финансиране, в което влизат банки, които се буквално броят на пръстите на ръцете – общо 18 на брой. Изчислява се от Британската банкова асоциация, до която банките подават ежедневно прогнозите. Най-високите две и най-ниските две стойности се анулират и средната цена измежду останалите прогнози е стойността на LIBOR-а.

Добър или лош, LIBOR-ът съществува, а съмненията, че Barclays го манипулира, отекнаха като мълния. Скандалът  повлече след себе си мениджърския екип на банката, замеси и имената на ключови фигури от регулаторните институции и политици във Великобритания и с бясна сила се е насочил към другите банки, участващи в изчислението му.

Но да се върнем на Barclays. Скандалът буквално отвя половината топмениджъри на трезора и доведе до оставката на изпълнителния директор Робърт Даймънд, председателя на борда на директорите Маркъс Агиъс, както и бивш главен оперативен директор Джери дел Месие.

Притисната от скандалния имидж, в края на юни Barclays  призна, че банката и трейдърите й са имали нерегламентирано поведение при подаването на данните за индекса. На базата на това признание на 28 юни британският регулатор Financial Service Authority заедно с американски колеги й наложиха рекордна глоба от 450 млн. долара.

А историята на банката до този момент е градена на името и доверието на клиентите в „честността“ на фамилния банкерски бизнес.

Развитието на глобалния бизнес на Barclays започнава през 1925 г. със вливането на трите банки - Colonial Bank, Англо-египетската банка и Националната банка на Южна Африка. Чрез тях Barclays добавя редица международни операции в бизнеса си в голяма част от Африка, Близкия изток и Западна Индия.

През 1981 г. Barclays стана първата чуждестранна банка, която подаде заявление в  Американската комисия по ценните книжа и фондовите борси, че иска да се листва и да повиши капитала си чрез IPO  на борсата в Ню Йорк. През 1986 г. тя стана и първата британска банка със свои акции на фондовата борса в Токио.

Глобалната експанзия на Barclays получи допълнителен тласък през 1986 г. със създаването на операцията за инвестиционно банкиране, известна като Barclays Capital. През 1995 г. Barclays закупи мениджъра на фонда Wells Fargо. Бизнесът е интегриран с Investment Management Resp и така се формира Barclays Global Investors.

И кой би предполагал, че именно поделението за инвестиционно банкиране ще се превърне в най-големият препъникамъм пред банката. И то не заради резултатите на звеноето. Не, Barclays беше сред малкото финансови институции на Острова, за които не се наложи данъкопладците да я спасяват чрез правителството. Но лицето на банката – главният й изпълнителен директор Робърт Даймънд дойде именно от инвестиционното й поделение. А неговият хищнически подход и убийствен инстинк за печелене на всяка цена, просто се оказаха излишни, в момент, когато банката трябваше повече от всякога да се покаже с човешко лиц. Така изненадващо или не, дойде часът на човека в сянка Антъни Дженкинс. Досегашният директор в поделението за банкиране на дребно пое шефското място в Barclays и мисята да възроди доверито в банката. Дали ще успее? Това ще покажат резултатите. Засега инвеститорите са склонни да се откажат от част от резултатите, постигнати от инвестиционния хъс на Даймънд за сметка на устойчивия тренд при Дженкинс. Но рано или късно новият шеф ще бъде „мерен“ с постиженията на Даймънд.

Коментари: 0