Бавно възстановяване на икономиката през 2014 г.

Икономически растеж  

БВП се забави до едва 0.5% очакван ръст за цялата 2013 г., което е и най-ниската стойност за последните три години. Политическата нестабилност, на която бяхме свидетели през по-голямата част от отминаващата 2013 г., е сред факторите, които тежаха на  темповете на възстановяване на икономическата активност и заетостта. Режимът на прекалено строги фискални икономии от 2012 г., от друга страна, повлия негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на 2013 г. След това постепенно станахме свидетели на завой към по-малко рестриктивна фискална политика, което с известно забавяне оказа ефект и на БВП през втората половина на 2013 г.

През следващата година икономиката се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1.5%. В краткосрочен план обаче значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква, като процеса на възстановяване ще продължи да разчита почти изцяло на по-силното търсене на български стоки в основните ни търговски партньори.

Износ

Възстановяването на износа, което наблюдавахме през настоящата година, ще се пренесе и през 2014 г., когато очакваме икономическия растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори.Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно.

Това ще способства за увеличаване на световната търговия и за консолидиране и разширяване на базата на растеж на глобалната икономика, която в последните три години разчиташе най-вече на растежа на икономиките на развиващите се страни. Очакваме доброто усвояване на средства от ЕС да продължи да предоставя стимули за възстановяване на инвестициите през 2014 г.

През последните години България не беше сред развиващите се пазари, които спечелиха много от политиката на количествени улеснения, следвана от централните банки на най-големите развити икономики. По този начин България ще бъде по-малко засегната от усилване на изходящите капиталови потоци, когато централните банки на развитите икономики започнат да изтеглят ликвидност от пазарите и да нормализират лихвената си политика. В България цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори. А по отношение на лихвите очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г.

Възстановяването на инвестициите и индивидуално потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност ще добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване на броя на наетите.

Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, като насочват немалка част от разполагаемия си доход към трупане на нови спестявания или редуциране на дълг.

Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС. След като бюджетният дефицит вече беше увеличен до 2% от БВП през 2013 г., свободното пространство за допълнителни фискални стимули намаля съществено. По важното е, че качеството на фискалните разходи остава проблем, който допълнително ограничава вероятността да видим някакви значими стимули за растежа на БВП през 2014 г.

Пазар на труда

Пазарът на труда отчете поредица от смесени данни през отминаващата 2013 г. Безработицата се повиши до най-високата си стойност за  последните повече от десет години, като младежката и дългосрочната безработица останаха на опасно високи нива. В същото време заетостта показа знаци на известно, макар и колебливо стабилизиране, докато коефициентът на активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа, продължи да се подобрява. Реалният разполагаем доход на домакинствата продължи да нараства, като допринесе за потока от положителни новини, въпреки че е трудно да се обясни двуцифрения ръст на доходите от работна заплата и особено на така наречените други доходи.

Тези данни показват, че най-лошото вече е зад нас и заетостта ще започне постепенно да възвръща позициите, загубени по време на кризисните години. Все пак убедителното възстановяване на пазара на труда ще бъде много бавен процес. Това е не само защото една немалка част от причините за слабостта на пазара на труда са структурни, което се вижда от твърде високите стойности на младежката и дългосрочната безработица, но и защото в краткосрочен план няма причини да очакваме значимо ускоряване на растежа на БВП.

Продължаващото политическо напрежение е друга пречка за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като прави компаниите предпазливи, което, от своя страна, тежи на решенията за назначаване на нов персонал. Всичко това, като че ли се потвърждава и от очакванията на бизнеса и домакинствата за заетостта, които въпреки че отчетоха известно подобрение в хода на 2013 г., остават далеч от отбелязване на стабилен ръст на броя на заетите.   

Външна среда и външна позиция на българската икономика

Външната позиция на България продължи да се подобрява през отминаващата 2013 г. Този процес беше воден от износа на стоки, който нарасна с близо 8% годишно за първите девет месеца на 2013 г., както и увеличаване на усвояването на средства от ЕС (ръст от 36%, ако се наблюдават входящите текущи трансфери на публичния сектор), които направиха възможно текущата сметка да постигне най-високия излишък за първите девет месеца на годината (3.4% от БВП) от началото на прехода през 1989 г.

Износът на стоки беше подпомогнат от двуцифрен ръст в износа на суровини за хранително-вкусовата промишленост, медицински и козметични продукти, рафинирани нефтени продукти и инвестиционни стоки. Всичко това подсили външната позиция до 92.4% от БВП през септември 2013 г. По-силната външна позиция се отрази и на индикаторите за задлъжнялост на икономиката, включително дълг към износ и разходи за обслужване на дълга към износа, които в момента са далеч от ниските нива, които бяха достигнати през 2008 г. и особено през 2009 г.

Значителното подобрение на външната позиция на страната показва, че ребалансирането на икономиката в голямата си част вече е приключило. Конкурентоспособността на българската икономика значително се подобри и сега е налице буфер за поемане на евентуални бъдещи външни шокове, който не съществуваше в миналите години.

Нашата прогноза е тези оздравителните процеси да продължат и през 2014 г., като смятаме, че перспективите за външната среда през следващата година са най-добрите, на които сме били свидетели от началото на кризата. Търговското салдо ще продължи да се подобрява (от очакван дефицит от 5.3% от БВП през 2013 г. до прогноза за дефицит от 4.6% през 2014 г.), тъй като темповете на растеж на износа (5.7%) ще продължат да изпреварват тези по вноса (4.2%). Очакванията са текущата сметка да отчете положително салдо за втора поредна година  (съответно 2.6% от БВП през 2013 г. и 2.2% през 2014 г.), макар че то ще бъде малко по-скромно от очертаващото се в края на 2013 г.

Финансовата сметка според нас отново ще бъде с отрицателно салдо, тъй като процеса на редуциране на външната задлъжнялост на корпоративния сектор още не приключил. В същото време дефицитът по финансовата сметка ще се свие до едва 0.4% от БВП през 2014 г. спрямо очертаващата се 4% през отминаващата 2013 г. Крайното салдо по платежния баланс през 2014 г. се очертава да бъде положително и да добави сума съответстваща на 3% от БВП към резервите (при очакван минимален спад 0.1% от БВП през 2013 година). Така ликвидността на българската икономика ще продължи да се подобрява, което при равни други условия би следвало да доведе и до по-нататъшно намаляване на лихвите, както по депозитите, така и по кредитите през 2014 г.       

Инфлация

Опасенията за спад в цените намаляха през октомври, след като индекса на потребителските цени нарасна на месечна база за втори пореден месец, подкрепен от сезонно повишение в цените на храните и облеклата. Спадът в цените от началото на година достигна 1.7% през октомври спрямо рекордно ниското равнище от 2.2% през август 2013 г. Ние гледаме на дефлацията, като на негативна новина, тъй като тя води до повишаване на реалната стойност на дълга и намалява, вече и без това слабите стимули за потреблението. Освен това, ако инфлационните очаквания останат закотвени в отрицателна територия прекалено дълго, рискът от самоподхранваща се дефлационна спирала е по-вероятно да нарасне.

Спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година. В допълнение, няколко еднократни фактори, като ниските цени на вноса и политически мотивираното решение за намаление на цените на електроенергията за домакинствата с 5% през август, също допринесоха за спада в потребителските цени, на който сме свидетели през първите осем месеца от годината. На този фон, очакванията са за спад от 1.2% в индекса на потребителските цени в края на година и средногодишна инфлация от 1% за 2013 г.

Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване. Няколко са основните фактори, които биха могли да допринесат за това. На първо място, еднократните фактори, които допринесоха за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват. Освен това инфлационните очаквания започнаха да се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на тези на производител, след като независимият регулатор обяви, че не очаква нови намаления на цените на електро и топлоенергията през 2014 г. Даже и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат.