Бизнесът се обедини срещу закона за търговските вериги

Всички се обединиха срещу закона за търговските вериги, пише на първата си страница днес вестник "Сега". Най-ощетени ще са бедните потребители. Българските производители може да загубят и вече договорени пазари в чужбина, пише изданието. 

Промените в Закона за защита на конкуренцията, внесени от депутати от управляващите партии с цел да се ограничат нелоялните търговски практики, са опасни за конкуренцията.

Те ще затворят пътя на българските производители към чужди пазари. Големите търговски вериги ще се преориентират към външни доставчици. Цените вероятно ще се увеличат и големият губещ ще бъдат гражданите.

Това прогнозираха вчера представители на хипермаркетите, работодателските организации, икономисти, анализатори и производители. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев също има сериозни възражения срещу проекта. Остро отрицателно е и мнението на Световната банка. Според финансовата институция промените ще доведат до несигурност на пазара и ще претоварят Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Германо-българската индустрално-търговска камара предупреди, че готвените промени ще влошат имиджа на България пред чуждите инвеститори.

Законопроектът, внесен и яростно защитаван от група депутати начело с Корнелия Нинова и Румен Гечев от БСП и Йордан Цонев от ДПС, бе приет на първо четене в парламента в средата на април и предстои да бъде гледан на второ четене. Вносителите твърдят, че големите търговски вериги поставят в неравностойно положение българските доставчици. Предвижда се фирмите с годишен оборот над 50 млн. лева за предходната година да предоставят на КЗК за одобрение в тримесечен срок типовите си договори за доставка на стоки. Търговците обаче недоумяват защо е поставен праг за оборота, а правилото не важи за всички вериги. Те твърдят, че по този начин се стимулира сивият сектор, а част от магазините ще бъдат мотивирани да "не достигат" прага, за да не бъдат засегнати от ограниченията.

Управляващите предлагат едно предприятие да има "значителна пазарна сила", ако то, заедно със свързаните с него лица, има по-голям от 20% дял от съответния пазар. Ако се установи, че то злоупотребява с тази сила, ще последват санкции - процент от оборота за съответната стока. Приема се още, че едно предприятие има господстващо положение при дял от над 40%. Ако този текст се приеме, влизаме в противоречие с европейските норми, тъй като става възможно да се налагат две санкции за едно провинение, твърдят търговците. Подобни прагове освен това са безсмислени за българския пазар, тъй като 10-те най-големи търговски вериги общо имат пазарен дял от 30-35%.

Дори производители, заради които уж бяха предложени промените, не искат държавата да се меси в отношенията им с големите търговски вериги. Собственикът на "Олинеза" Александър Найденов обясни, че работи с веригите партньорски, така че да се развива производството. "Ние имаме полза от търговските вериги, защото се борихме дълго със сивия сектор, а те помогнаха за изчистването му", заяви Юри Папазов, директор на "Симид София", клон Пазарджик. Основен поддръжник на проекта на закона е съюзът "Произведено в България".

Представителите на хипермаркетите са категорични, че предлаганите промени не са от полза за родните производители. В момента около 70% от стоките са български. Но ако законът бъде приет, те най-вероятно ще предпочетат да работят с чужди доставчици, за да избегнат намесата на КЗК. Освен че рискуват за загубят част от българските си пазари, при прекратяване на договорите някои от производителите ще загубят и чуждите. Чрез големите международни вериги много български марки излизат на европейския пазар. От "Кауфланд България" заявиха, че скоро продуктите на "Вини Сливен" и "Телиш" ще се продават чрез веригата в цяла Европа. По подобен начин в Европа се продават още замразено тесто, памперси, халва, брускети и др. Изпълнителният директор на "Била България" Николай Петров също обясни, че редица български марки се появяват по рафтовете на магазините в Австрия, Германия и Румъния чрез търговската верига.

Един от основните упреци срещу промените е, че закон с такъв обхват се приема без оценка на въздействието. "Недопустимо е да се приема нормативен акт без оценка на въздействието, от която да стане ясно кой печели и кой губи, каква ще е цената на поредния експеримент", посочи председателят на БСК Сашо Дончев.

Подобно мнение е изразил и икономическият министър Драгомир Стойнев. Според него законопроектът би могъл да има неочаквани последици, тъй като не му е направена оценка за въздействие. Стойнев не е съгласен държавен орган да се намесва в чисто договорните отношения между хипермаркетите и доставчиците, защото това ще доведе до изкривяване на пазара и до поскъпване на стоките.

Крайният клиент ще плати по-висока сметка, е мнението на всички участници в дискусията. Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", заяви, че най-ощетени ще бъдат бедните потребители, тъй като цените на основните стоки ще се вдигнат най-много. Отпадането на таксите също щяло да доведе до поскъпване, тъй като те ще бъдат калкулирани в крайната цена на стоките.