Буферите във фискалния резерв са малки

„Много малка част от фискалния резерв може да се използва като буфер“, заяви старши икономистът в Институт "Отворено общество" - София Георги Ангелов, в ефира на сутрешния блок на БНТ.

Той обясни, че голяма част от него се състои от заемните средства от емитирания външен дълг, които трябва да се използват за рефинансиране на емисия през януари. Към резерва се отнася и ресурса набран за гарантиране на банковата ликвидност. Счетоводна част от него са и близо 1 млрд. лв. вземания по европрограми, които България очаква да Европейската комисия (ЕК) да ѝ възстанови, но не е ясно кога това ще се случи.

Напомняме, че освен по спрените ОП Околна среда и мерки по ОП Регионално развитие, бюджетът плаща на бенефициентите за изпълнението на всички проекти, а ЕК възстановява средствата след приключването им. В края на програмния период, с финализирането на редица от тях, тези суми нарастват значително.

Ангелов допълни, че друга сериозна част от фискалния резерв се заема от целеви фондове, каквито са например Сребърният фонд и фонда за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. По този начин собственият ресурс, с който могат да се покриват бюджетните дупки остава силно ограничен.

Той бе категоричен, че актуализация на държавния бюджет ще има със 100% сигурност, а въпросът е кога това ще се случи. Основната причина е в нереалистично заложените приходи - с 2 млрд. лв. повече от 2013 г., при реализирани малко над 290 млн. повече досега. Георги Ангелов цитира и последните данни от Министерството на финансите, които показва, че неизпълнението на бюджета за полугодието е в размер на 1 млрд. лв. „Дори събираемостта да се подобри през оставащите месеци, то няма как да се компенсира цялата разлика. При липсата на реформи и съкращаване на разходите, то единственият вариант е да се увеличи дефицита“, допълва той.

Икономистът подчерта три основни проблема, които могат да се развият при липса на актуализация на консолидирания и бюджета на НЗОК. Първо, Касата не разполага с буфери, които да поемат недостатъчното финансиране, а и реформи в нея са невъзможни при липсата на Парламент и политическа подкрепа. Второ, има сериозен риск поради липса на средства от бюджета, редица проекти да не бъдат изпълнени в срок, с което да се изгуби европейското финансиране за тях.  Третото предизвикателство е ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ).

Според него, законът диктува два изхода за банката. Ако капиталовата дупка е твърде голяма, то лицензът на банката ще бъде отнет, а ако тя е по-малка, то тя ще бъде оздравена и ще продължи да функционира.