Българският туризъм страда заради лоша инфраструктура

145 хил. гърци и румънци избраха България, за да посрещнат Великденските празници, твърди Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма

524 ~ 5 мин. четене
Автор: Божидара Иванова

- Г-н Драганов, Великденските празници оправдаха ли очакванията Ви за посещаемостта на туристи в страната ни?

Общо взето всички прогнози, които давахме преди Великденските празници, бяха потвърдени – както по отношение на българи, пътуващи във вътрешността на страната и пътуванията на българи в чужбина, така и пътуванията на чужденци към България.

Можем да кажем, че този уникално дълъг уикенд, който за първи път се случва в новата българска туристическа история, премина много успешно. Той бе съпътстван с отлично време и съответно в един изключително красив по отношение на природата момент.

Цяла България беше в зеленина, в цветя и празниците, които съпътстваха този дълъг уикенд, позволиха и на българи, и на чужденци да се запознаят с уникалността на природата ни.

 

- Кои български дестинации бяха предпочитани от туристите тази година? Колко са чужденците дошли в България да посрещнат празниците и колко са българите, пътували извън страната?

Ние отчитаме около 145 хил. чуждестранни посетители в страната ни през този период, като от тях най-голямата част са гърци - от порядъка на 85 хил. Румънците бяха около 60 хил. души.

Гърците предпочетоха южните части на България - Сандански, Банско, Разлог, Смолян, Чепеларе, Пловдив и други дестинации в този регион. Докато румънските туристи предпочетоха североизточната част, главно Албена, Златни пясъци, а от Южното Черноморие - Слънчев бряг.

Голяма част от нашите туристи посрещнаха празниците в Гърция. Граничната статистика отчете, че гръцката граница бе пресечена от близо 300 хил. туристи, като това са пътувания и в двете посоки. Това означава, че българите, които прекараха празниците в Гърция са от порядъка на 80 хил.

 

- Каква е тенденцията на туристите, посетили България спрямо миналата година и каква част от хотелите в страната отвориха врати по-рано, за да посрещнат първите туристи?

Туристите, които посетиха България за празниците, са повече спрямо миналата година. Общо 420 хил. са българите, които са пътували вътре в страната. Основните посещения на българи са при близки и приятели. Ползваха е и хотелски услуги - балнео, спа и уелнес, както в зимните и летните курорти, така и в много семейни хотели, къщи за гости, вили, парк хауси и всякакви други места за настаняване.

8% от хотелите в България отвориха врати по-рано. Това са около 200 хотела, които отвориха специално за празниците. В този период на годината работят около 1800 хотела, а в разгара на летния сезон - 3775 хотела.

 

- Ще окаже ли положително влияние по-ранното започване на летния сезон у нас?

Не можем да кажем, че с този дълъг уикенд около Великден е започнал летният сезон. Летният сезон тази година ще бъде открит в началото на юни. Една част от хотелите са тези, които работят за спа и уелнес. Те работят целогодишно.

Другата част са хотели, които отварят по-рано и работят с програми, свързани с хора над 55-годишна възраст – главно пенсионерски групи, които идват от Австрия и т. нар. категория "млади" групи. Като цяло хотелите ще започнат да работят активно след 7 юни.

 

- Смятате ли, че страната ни успява да използва ефективно потенциала, който притежава?

Този дълъг уикенд показа, че във вътрешността на страната имаме над 400 хил. легла, които са в малки населени места, отдалечени райони и малки градове. Те са в отлично състояние и предлагат един отличен продукт като основни туристически услуги, настаняване и хранене, заобиколени са от изключителни природни и културни туристически атракции и нематериално културно наследство.

В тях е напълно възможно да се развива селски, етнографски, кулинарен, младежки или екстремен туризъм. Всичко това е един значителен резерв за развитие на туризма. Още повече, че тези легла са налични през цялата година.

Оказа се, че в последните години хората по места са създали необходимата база за настаняване и хранене, създали са приятелства. Те имат голяма част от посещенията. Този продукт не е непознат на българина. Той не е непознат и на чуждестранни посетители, които идват от съседните страни - Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Турция.

Този продукт може да генерира много нови работни места и да подобри местните икономики. Главният проблем, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата и на преобладаващата третокласната пътна мрежа, както и липсата на управление на туристическите атракции, които представляват природни и културни забележителности във вътрешността на страната.

Ако имаме по-добър подход към публичната собственост, ще можем да подпомогнем хората, които предлагат туристически услуги в тези малки населени места, където могат да се създадат работни места за всички възрасти.

 

- Устройва ли страната ни да бъде дестинация за алкохолен туризъм?

Страната ни не е дестинация за алкохолен туризъм. Няма нито една реклама в Европа или в света, която да рекламира България като страна за алкохолен туризъм.

Напротив. Страната се рекламира като място за развлекателен младежки туризъм, който е свързан със спорт и екстремни преживявания. В България младежите могат да правят неща, които в много случаи в Европа са забранени и не са приети за определени възрастови групи. Това е, което предизвиква интерес в тези млади хора. Проблемът е в българската страна и в това до колко тя би позволила свободата да бъде превърната в свободия.

 

- Смятате ли, че е по-добре българските курорти да бъдат посещавани от по-възрастни и по-платежоспособни туристи?

Българските курорти са посещавани и от по-възрастни, и по-платежоспособни туристи, но механизмът на туризма ни и сбърканата стратегия в последните години.

Дори един платежоспособен турист да върви по линията на ниско бюджетните плащания, той плаща цената на непрекъснато конкуриращите се български снабдители на туристически услуги във всичките категории - хотелиери, ресторантьори, туроператори, туристически агенции и такива, които предлагат услуги на място. Клиентът плаща цената, която му се иска. Съревнованието как да направим цената по-ниска не се прави от клиента, а от самите търговци.

 

- Какви са очакванията за летния сезон?

Очакваме един много успешен туристически сезон, независимо от политическите сътресения, които наблюдаваме в последните месеци. Те въобще не се отразяват на доброто име на българския туризъм.

Тази година се очаква едно увеличение от 4-5% на броя туристи, но като цяло българският туризъм остава в ниско бюджетната част по време на летния сезон и с лоши показатели по отношение на заетост на регулатора.

Подкрепи Economic.bg