Бум на шистов газ в Централна и Източна Европа

С цел намаляване на зависимостта от Русия, Централна и Източна Европа предприеха алтернативни съвместни начинания с компании от Запада. Инвестициите в петрола и газта в региона надвишиха в пъти всички досега от периода на падането на Берлинската стена, пише Wall Street Journal в свой анализ. Англо-холандският гигант Shell, френската Total и американската ConocoPhillips придобиха права за проучване в Полша, където в момента се смята, че има резерви от шистов газ, които могат да бъдат ползвани 35-36 години за да задоволят търсенето на природен газ в страната, според данни от Института по геология на Полша.

В Украйна, холдингът TNK-BP, който е съвместно начинание между BP PLC и група от руски инвеститори, планира да инвестира $1.8 милиарда в проекти за шистов газ на територията на страната. През юни тази година, италианската Eni SpA плати неназована сума за участие в Westgasinvest LLC, която е базирана в Украйна и разполага с около 1,500 кв.км. земя с потенциални залежи на шистов газ.

Американската корпорация Chevron, която закупи около 6250 кв.мили потенциални площи за добив на шистов газ в Централна Европа от 2009 г. насам, обяви, че работи с Украйна за сключване на съвместен договор за добива на шистов газ.

Поне една част от тази готовност на региона за приемане на партньори е ясна: да се прекрати зависимостта от Русия. Според проучване на KPMG от месец май, 69% от консумирания газ в Централна и Източна Европа е почти изцяло внесен от Русия. Серия от спорове относно транзитните такси между Русия и Украйна, доведоха някои страни до търсенето на алтернативни доставки.

Големи компании донесоха със себе си ключови технологии, успешно използвани в Северна Америка, като хоризонталното сондиране и хидравличното разбиване - освобождаване на газ чрез смесване на песъчинки от скалата, химикали и вода. Все пак има и доста пречки по пътя. За тези, които наскоро са стартирали все още не е ясно дали всички потенциални залежи ще оправдаят прогнозите за количествата в тях. През месец юни, ExxonMobil обявиха, че ще спрат проучванията в Полша, след като два кладенеца са доказали, че са икономически приложими.

На този етап повечето компании обещават да останат в региона. "Нямаме планове да редуцираме нашите дейности", споделя Йън Макдоналд, вицепрезидент в Chevron, отговарящ за проучването и продуктовата стратегия в Европа, Евразия и Близкия Изток. Макдоналд очаква да стане ясно в близките три до пет години дали газовите залежи в Европа са икономически обосновани.

В САЩ например, местните екоактивисти яростно се противопоставиха на хидравличното разбиване. Методът използва големи количества вода и събуди страхове, че ще се стигне до отравяне на питейна вода в някои местности. Използваната вода също така се смесва с химикали и се смята, че може да доведе до отравяне на повърхностните води.

През януари тази година, България отмени решение, с което се даваше лиценз на Chevron и в сила влезе мораториум върху добива на шистов газ. Румъния в момента няма ясно решение, а Чехия обмисля подобен подход. Когато проучването е позволено, големите петролни компании ще трябва да постигат споразумения с местните правителства, както и с частните собственици на земя, за разлика от САЩ, където правата върху подземните богатства са изключителна собственост на вторите.

Друга пречка може да бъде контрола от страна на Русия върху доставките. Русия контролира газопроводите в региона. Купувачите от Източна Европа са обвързани с 25-годишни договори за доставки с руския газов гигант Gazprom. Това би било пречка при търсене на нов доставчик.

Според някои експерти, цената на проучване и добив на шистов газ в Източна Европа е много по-висока от тази в САЩ. Според доставчика на петролни услуги Schlumberger Ltd., сондиране на кладенец за шистов газ в Полша излиза три пъти по-скъпо отколкото в САЩ - $ 11 милиона за дълбочина от 2,000 метра. Дълбочините на шистовия газ в Европа са средно 1.5 пъти по-големи отколкото в САЩ, което значи, че има нужда от по-здрави платформи и по-мощни помпени съоръжения, според Института за енергийни изследвания на Оксфорд.