Бюджетът до април: разходите растат по-бързо от приходите
Проблем с приходите в бюджета като цяло няма, с изключение може би на лекия спад при акцизите
~ 3 мин.
Преди дни Министерството на финансите публикува данни за изпълнението на бюджета за първите четири месеца на 2013 г. Това, което се вижда, е че тази година приходите и разходите по консолидираната програма нарастват със сходни темпове спрямо същия период на 2012 г., макар и разходите да нарастват малко по-бързо: реално (т.е. изчиствайки ефекта на инфлацията) с 5,9% спрямо 5,2% за приходите. Съответно и дефицитът е с около ¼ по-висок в реално изражение тази година - 286 млн. лева спрямо 217 млн. лв. през 2012 г.
Единствените две пера в разходната част на консолидирания бюджет, които не се увеличават, са разходите за субсидии и капиталовите разходи, които намаляват реално с 3,5% и 2,6% тази година. Всички останали разходи растат в реално измерение – за заплати с 8,3%, за осигуровки – с 28,2%, за текуща издръжка – с 5,2%, за социални плащания и стипендии (вкл. пенсии) – с 5,6%, за лихви – с 9,7%. Увеличението на пенсиите влезе в сила от април, така че те, заедно с допълнителните помощи за бедни семейства, които служебното правителство разпредели, са основните причини зад ръста на социалните разходи. Разходите за лихви растат заради изплатената еврооблигация през януари 2013 г., която е била емитирана с отстъпка и съответно отстъпката е осчетоводена като такъв разход. Ръстът на разходите за социални осигуровки се дължи на увеличените осигурителни вноски за военни и полицаи с 20 пр. п. от началото на тази година с цел по-висока прозрачност за това колко точно струват наетите в тези ведомства на данъкоплатците.
Ръстът на разходите за заплати, обаче, е доста висок (с над 8% реално, номинално с около 12%), т.е. далеч над заложеното увеличение в бюджета (2,4% номинално), т.е. може би хаотичната обстановка покрай предсрочните избори и служебното правителство е била използвана за неоправдано високи увеличения на възнагражденията. Ръстът на разходите за текуща издръжка също не е никак малък – с 5,7% реално и над 9% номинално.
И докато темповете на растеж на приходите и разходите в консолидирания бюджет са сходни, републиканският бюджет разкрива една малко по-притеснителна картина. Приходите и помощите нарастват реално само с 1,3% тази година, докато разходите растат доста по-бързо, с 4,3%. Това съответно се е отразило на общия баланс по републиканския бюджет, който от минимален излишък миналата година (+20 млн. лева), сега е на дефицит от 154 млн. лева за първите четири месеца.
Вижда се, че ръстът на съвкупните приходи се дължи основно на данъчните приходи, т.е. очевидно тази година нямаме проблем със събираемостта по повечето от основните данъчни приходиизточници. Видно е, че повишения праг за нетни приходи от 200,000 на 300,000 лева, за който не се изискват авансови месечни вноски от началото на 2013 г., не е се отразил на приходите от корпоративни данъци, които растат реално със 7,5%. Събраният подоходен данък също се увеличава с близо 7% реално, този от ДДС – с 4,8%. Единственият проблем е при акцизите, приходите от които намаляват с 6,8% реално, въпреки вдигането на акциза върху дизела от 2013 г. Очевидно търсенето на акцизни стоки е било по-ниско тази година – било заради увеличен сив пазар или „автентично” по-ниско потребление.
При неданъчните приходи, обаче, имаме реален спад от 7,1% заради по-ниската печалба на БНБ за 2012 г, която е била преведена през април 2013 г. (105,8 млн. лева спрямо 180,5 млн. лева за 2011 г., преведени през 2012 г.).
Ако трябва да обобщим, проблем с приходите в бюджета като цяло няма, с изключение може би на лекия спад при акцизите. Забелязва се, обаче, развързване на кесията при някои разходи и особено при тези за заплати, което далеч превишава заложения растеж в бюджета за тази година. В резултат на това влошаването на бюджетното салдо вече е налице – дефицит от над 150 млн. лева по републиканският бюджет тази година на фона на малък излишък миналата. На този фон направените заявки за увеличение на редица разходи в управленската програма на новия кабинет (т.нар. План Орешарски) меко казано не са добра идея.
Бюджетно изпълнение, януари-април 2013 г. (хил. лева, освен ако не е посочено друго)
Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg
