„Дигитална“ смърт заплашва българския език

Повечето европейски езици, сред които и българският, са заплашени от дигитална смърт. Според проучването шансът на много от европейските езици да оцелеят в дигиталната епоха не е голям.

Това показва изследване на водещи европейски експерти в сферата на езиковите технологии, съобщават от Българската академия на науките (БАН). Изследването е проведено от Европейската мрежа за върхови постижения META-NET, в която членуват 60 изследователски центъра от 34 страни, сред които е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин".

Изследователите са направили оценка на състоянието на езиковите технологии за 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа. Експертите са достигнали до извода, че езиковите технологии за 21 от 30-те изследвани езика или „са недоразвити", или са „слабо развити".

Общо 200 експерти са извършили обзор и оценка на състоянието на наличните езикови технологии за всеки език в четири различни категории. Това са автоматичния превод, обработката и синтеза на реч, анализа на текст, и общото състояние на езиковите ресурси. В поне една от тези категории, 21 езика получават най-ниска оценка. За родния ни български език слабата оценка е сложена на фактора „автоматичен превод“.

Най-слабо представяне и в четирите категории имат латвийския, литовския, малтийския и исландския език. Същевременно няма „отлична“ оценка за нито един език, като дори стандартния английския получава степен „високо развитие“. След него се нареждат холандския, френския, немския, испанския и италианския език, всеки от които е „средно развит“.

"Фрагментарно развити" са технологиите и ресурсите за баски, каталунски, гръцки, унгарски, полски и български. За момента родният ни език не е застрашен, но е възможна промяна на ситуацията при навлизане на ново поколение технологии, които ползват ефективно естествените езици.