Залезът на българската обувна индустрия

Ако дадете на една жена правилните обувки, тя може да завладее света, твърди Мерилин Монро. Всеки знае колко важно нещо е удобството на обувките, към това  се прибавя здравина, красота, мода... Но кой произвежда обувките ни? Замисляме ли се? Знаем ли защо българската обувна промишленост се оказа тъй неустойчива на външния пазарен натиск?

Очи, затворени за възможностите

Преди години това производство е носило добър поминък на много хора от различни краища на страната. Габрово е един от градовете, в които са се произвеждали кожи, обувки, чанти, галантерия. Сега тази дейност е почти преустановена, повечето предприятия са фалирали или просто са спрели своите производства. Няма ги и повечето малки фирми, които са се отделили от големите и са продължили да работят под ръководството на човек с опит и визия в бранша.

Обувките са стока, без която никой не може – всички ги купуваме, но зад витрините се крие бранш в колапс. Производството на български обувки и кожени аксесоари преживява най-тежкия си период за последните няколко десетилетия“, посочва Пламен Иванов, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост.

Той алармира, че се очертава драматична картина за сектора, в която се преплитат недостиг на кадри, безконтролен внос, отсъствие на заинтересованост и на подкрепа от страна на държавата.

Недостиг на кадри и срив в образованието

Проблемите не са от вчера - те започват още със закриването на училищата, подготвящи специалисти за текстилната и кожарската промишленост. След като в Габрово е затворена единствената професионална гимназия за текстил и кожи, бизнесът с обувки започва да изпитва остър недостиг на работници, на майстори и технолози.

Сривът в образованието по занаяти доведе до хроничен недостиг на кадри. Оттам – до застой в целия сектор. Липсата на далновидност и грижа превръща държавата в мащеха за бизнеса.“

С тези думи Пламен Иванов, който е и един от ръководителите на „Техномат–Меркурий“-Габрово, обобщава състоянието на обувния сектор у нас.

Евтин внос и липса на контрол

Втората причина за краха е безразборният внос от Китай и Турция. Пазарът е наводнен с евтина и често некачествена стока, а родните производители не могат да издържат на натиска.

Голям проблем е разрешаването на безмитния внос на турски обувки и китайски модели с минимални мита и занижени цени“, обяснява Пламен Иванов.

В същото време липсва лабораторен контрол – никой не проверява дали внесените обувки не съдържат вредни вещества.

От 200 фабрики – по-малко от 20 оцелели

Някога България е имала над 200 предприятия, свързани с обувното и галантерийното производство. Днес са останали не повече от 20, и то по-малки фирми с персонал обикновено под 50 души. В Пещера, някогашният „град на обувките“, от 27 производители са оцелели едва 3-4. Завод „Пещера“, последният гигант в обувната индустрия, затваря по време на пандемията и повече не отваря.

В Габрово: от 400 души до 70

Типичен пример за свиването на бранша е „Техномат-Меркурий“ – фирма за производство и търговия с обувни изделия от естествена кожа и обработка на естествени кожи за собствени нужди. От над 400 служители в нея днес работят около 70 човека.

В обувките, кожите и галантерията няма големи пари. Това беше бизнес, който даваше прехрана на много хора, но вече не е така“, признава Иванов.

Евтин внос, ниски маржове, ценови натиск

Безразборният внос, ниската надценка и огромният натиск върху цените смазват българското производство.

На нашия пазар не повече от 5% от обувките са родно производство, останалото е внос, като по-голямата част от него е със съмнителен произход“, посочва Пламен Иванов.

Продажната цена на качествени български обувки от естествена кожа е далеч под реалната себестойност и е доста по-ниска в сравнение с европейския пазар. Потребителите у нас очакват качествени български обувки, които обаче да не са скъпи.

Част от оцелелите фирми работят основно на ишлеме за Италия, а износът на готови български обувки почти липсва. Производителите често внасят подметки и материали от Италия, защото у нас вече почти няма кой да ги изработи.

Секторът е в колапс и на изчезване“, категоричен е Иванов.

По негови думи, ако държавната политика не се промени, до 2030 г. производството на обувки, кожи и галантерия може напълно да изчезне.

Решения има

Най-необходимите мерки са три:

• Държавата да насочи внимание към тази индустрия и да прилага насърчителни мерки и стимули за родното производство;
• Възраждане на професионалните гимназии и техникумите, които обучават кадри;
• Строг контрол върху вноса.

Да, решения може да се намерят, но е нужно осъзнаване на проблема и воля зя неговото решаване.

Символ на удобство

„Изберете българското“ – този лозунг някога насърчаваше потребителите да подкрепят родното. Днес обаче повечето българи гласуват с портфейла си за чуждото – често фалшиво, но с „позната марка“. А обувките, които бяха здрави, удобни и създадени за българския крак, се превръщат в спомен от миналото.

Но имаме и добри новини. Ingiliz Group – Пещера е пример за устойчив обувен бизнес в България, който успява да се позиционира на международната сцена. Фирмата произвежда обувки, които се използват в големи филмови и ТВ продукции като „Игра на тронове“ и „Междузвездни войни“. Марката е предпочитана от световни звезди, когато излизат на „червения килим“. Значи има и в обувките какво да дадем на света.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.