Доц. Григорий Вазов: Кризата премахна фирмите „кърлежи”

- Г-н Вазов, в началото на май ВУЗФ организира конференция на тема „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: Имаме ли работещи решения?“. Кой са най-големите предизвикателства, които седят пред икономиката и небанковата финансова система в България?

Този международен научен форум беше направен по доста сложна схема. На него не се четяха скучни доклади, от които трудно можеш да разбереш какво точно става и какво иска да каже автора. Това беше една конференция с три основни модула. Първият модул беше макроикономика и регионална икономика, вторият - банки и банкова система, и третият беше небанкови и финансови институции.

Основните изводи, които бяха направени, са няколко. Първото е, че в България банковата система има много сериозни позиции и определя този голям финансов авторитет, който има страната ни пред Европа. Стабилността на банковата ни система не е дала възможност на страната ни да има проблеми в развитието, говоря за проблеми като тези на Гърция.

Небанковите финансови институции също са в добро състояние. Застрахователната ни система и пенсионноосигурителните дружества показват една стабилност.  Пенсионно-осигурителните дружества дори показаха и развитие на ресурса, който са акумулирали в себе си.

Другите изводи, които бяха направени, са, че тази криза е малко полезна за България, тъй като през последните години икономиката беше натрупала доста тлъстини. Появиха се фирми от типа „кърлежи“, които смучеха от добре работещите фирми. Кризата постави нещата на мястото си. Неатрактивните, немобилните, несериозните фирми бяха поставени в една много сериозна икономическа ситуация и малко по-малко изчезват. Останаха хубавите, добрите, здравите фирми, които доказаха своето право на съществуване.

Трябва да има промяна в приоритетите на икономиката. Все още се говори, че нямаме сериозно определени приоритети. Аз мисля, че тази криза ще реши проблемите и с приоритетите.

- Кои според вас трябва да са основните приоритети?

Основните приоритети са според това какво е състоянието на държавата. В момент най-важните отрасли на икономиката са здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Няма да дойде нито един чужд инвеститор ако инфраструктурата не е в добро състояние, ако образователната ни система не създава добри кадри за този чужд инвеститор и ако не се създава добро здравеопазване.  Аз смятам, че тези три неща трябва да бъдат приоритет.

- Тези отрасли са много сериозни и тежки. Тяхното реформиране ще отнеме много време.

Повече от 20 години тези неща ги отлагаме някой друг да ни ги свърши. Нещата се решаваха „на парче“, за да може даденото правителство да остане на власт още една година или с мечтата да изкара цял мандат. Чест прави на това правителство, че се захвана с решаването на проблема с инфраструктурата. Добре вървят нещата и с образованието – поставя се една много сериозна основа. И образованието, и здравеопазването започват да излизат като приоритет.

Ще ви кажа нещо много важно. Доброто образование е мит. Защо? Защото развитието на едно общество е функция на неговото образование. Ако ние преди 30 години имахме добро образование, сега щяхме да имаме и добро общество. Ние виждаме, че някой, който прави нещо добро в България, е завършил в чужбина, не у нас. Не можем непрекъснато да гледаме за следващите избори.

- Какво е нивото на образованието в момента? Бизнесът непрекъснато се оплаква, че няма добре подготвени кадри.

Бизнесът е прав. Той на вярва на сълзи. Образованието продължава по старата система да си мисли, че бизнесът ще дойде, ще дава пари, ще финансира, ще прави стипендианти. Бизнесът няма такива намерения. Той отива на пазара и си купува най-добрия човек, от когото има нужда. Да, може да плати малко по-скъпо, но това е много по евтино, отколкото да инвестира в стипендианти или в различни форми на изследвания в университета.

Бизнесът вече си купува готов продукт. Образованието, ако иска да работи заедно с бизнеса, трябва да създава продукт, който бизнеса да купува, а не да чака бизнеса да инвестира в нещо, от което не знае какво ще се получи.

- Как може да стане това?

Просто. Както правим ние във ВУЗФ. Ние създаваме магистратури с бизнеса. Например създаваме магистратура в медиите. За мен ноу-хауто е да бъдат създавани програми, в които участва самия бизнес.

- Казахте, че банковата система е в добро състояние. Но според цифрите банките, бизнеса са много слаби. Кредитирането е слабо. Хората предпочитат да пестят.  

Банките работят и функционират. Добрите предприятия, добрият бизнес също функционират и си реализират своите печалби. Да, факт е че в момента има много акумулиран ресурс в банките. Но той е в резултат на това, че няма сериозни проекти, а от друга страна, че голяма част от бизнеса е ликвидиран и този ресурс сега е в банките. Проблемът на този огромен ресурс, които е в банките, е в резултат на това, че няма проекти. Това е голям проблем на България и на българския бизнесмен. Той отива в банката и казва: „Имам една идея. Дайте да правим далавера“. Банките също не вярват на сълзи. Тяхното поведение в момента е много добро. Те на практика с този си консерватизъм пазят много хора от грешките, които ставаха навремето.

- А лихвите не са ли твърде високи в момента?

Не, не са високи. Това е макроикономическата среда в България. За един сериозен и добре работещ бизнес тази лихва не е висока.

Не е проблема в лихвите. Просто няма проекти. Българина не знае и не може. Той казва: „Не ми давай акъл, дай ми пари“. Проблема на българина е в акъла. Какво означава акъла. Това означава, че трябва да отидеш при консултант, който да ти направи един истински, работещ проект. Когато имаш такъв проект ще ти повярват и партньорите. Един сериозен проект не се прави сам. Времето на едноличните търговци отдавна мина. Когато говорим за бизнес, трябва да се търсят и партньори. Може и да намериш партньор с проект. Така се прави бизнес по света. Никой вече не дава пари просто така.

Банките не са глупави. Те печелят от лихвите по кредитите, а от лихвите по депозитите губят. Както виждате и Европа ни дава пари само срещу проекти.

- Като казвате Европа и пари, смятате ли че се нуждаем пот заем от МВФ или от друга финансова институция?

Всичко е въпрос на пазар и на цена. Дали от МВФ или от друго място, всичко е въпрос на цена. Такива пари са необходими. Това е умното решение – един дълг, направен преди няколко години, да бъде преструктуриран и по този начин във времето да намаляваме неговата стойност.

Този сериозен кредитен рейтинг, които имаме и финансов авторитет означава, че новия дълг, които ние ще направим, за да ликвидираме стар, ще ни бъде на по-малка цена.

- Според вас трябва ли страната ни да приеме еврото и кога?

Сега не е подходящ момента за това. Ние сме във валутен борд. Трябва да правим реформи. Дали трябва или не го решава конкретната икономическа ситуация.

Рано е още да се мисли в тази посока. Нека да се изчака. Няма за къде да се бърза. Във финансовите действия не трябва да се бърза.

- Вие за или против сте средствата от Сребърния фонд да се инвестират в ДЦК и български акции?

Категорично против съм. Казвал съм го и друг път. Това означава парите от левия джоб да ги преместиш в десния и десния да плаща лихва на левия. Ако тези неща бяха направени 3 или 4 години по-рано, а не сега, когато е падежа на външния ни дълг, нещата щяха да бъдат добре. Иначе е глупаво тези пари да седят.

- А какво трябва да се направи?

Има управителен съвет и той трябва да седне и много сериозно да помисли. В момента, в който започнем да излизаме от кризата, този ресурс трябва да започне да се управлява. В момета всяко движение по него е неправилно. Това е и политически неправилно, защото това е сериозен политически коз за опозицията.

- Какво са очакванията ви за тази година?

Ще е по-добра от миналата. Ще има растеж. В това съм убеден. Има най-различни индикатори за това.