Държавата ще се разплати с бизнеса

Ускоряваме работата по газовите връзки с Турция, Гърция и Румъния, казва вицепремиерът в служебното правителство

Екатерина Захариева:

Държавата ще се разплати с бизнеса

Снимка: Личен архив

Екатерина Захариева е служебен заместник министър-председател по икономическа политика, служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране в кабинета на Георги Близнашки. Магистър е по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".Била е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. От януари 2012 г. е Главен секретар на Президента. От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на Марин Райков. След това е началник на кабинета на държавния глава.

Г-жо Захариева, в качеството ви на вицепремиер по икономическите въпроси в кои ведомства открихте най-сериозни проблеми за краткия в период, за който имахте възможност да се запознаете обстойно с дейността в тях?

Най- големият проблем, който виждам, е състоянието на държавния бюджет, а това касае всички ведомства. Това, което много ще затрудни работата не само на нашия кабинет, но и на следващия, ако няма актуализация, е състоянието на финансите в страната. Спрените европейски програми бяха довели до там ситуацията, че бяха замразени плащанията до бизнеса. Като икономически вицепремиер най-голямото ми притеснение е забавянето на разплащанията от страна на държавата и общините към фирмите. В един от първите дни разрешихме проблема със спрените оперативни програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, за да могат общините да се разплатят с изпълнителите си. По последни данни на Камара на строителите дължимите суми бяха над 437 милиона лева, плюс още около 500 милиона извършена нефактурирана работа. В този смисъл спрените ОП и състоянието на бюджета са основните предизвикателства пред министерствата и държавата. Но плащанията са налице и е минимизиран  рискът да се загубят работни места и да се забави усвояването на средства. Към предизвикателствата се включват и забавените проекти по оперативните програми. Става дума за големи инфраструктурни проекти.

Друго голямо предизвикателство, засягащо всички ведомства, е състоянието на енергийния сектор. По този проблем създадохме Енергиен борд с решение на Министерски съвет, който оглавих като икономически вицепремиер. Подобен борд няма да реши проблемите с магическа пръчка, но ще бъде място, на което да се търсят и предлагат адекватни решения за проблемите в сектора.

Не на последно място е и недоверието на хората в институциите и ведомствата. Факт е, че доверието е безпрецедентно ниско. Липсата  му е и основната причина за слабите инвестиции.

Какво може да се направи за краткия мандат, с който разполага служебното правителство, в посока подобряване на икономическата среда? И каква роля играе енергийната свобода и диверсификация за тази конкретна цел?

 Мандатът е кратък, но намерихме решение за част от проблемите. Трябва да покажем на хората, че институциите могат да подобрят работата си и да са в тяхна услуга, а не пречка. Енергетиката е един от въпросите на национална сигурност. Фактът, че сме зависими от един единствен доставчик на газ, е и една от причините за ниското ниво на инвестиции от страна на бизнеса. Затова една от основните задачи пред служебния кабинет е диверсификацията на източниците в лицето на ускоряването на интерконекторните връзки с Турция, Гърция и Румъния. Груба грешка е, че не се е работило от 25 години по този проблем.

Едва сега започва да се говори за общата енергийна политика в Европейския съюз (ЕС). Дойде и предложение от Полша, подкрепено от комисаря по енергийна политика г-н Йотингер, подкрепено и от България, за обща енергийна политика на ЕС.  Аз смятам, че подобно сътрудничество не трябва да е само в областта „газ” и че може да е много полезно за България. Затова твърдо подкрепяме предложението.

Извън тази сфера е много важно да постигнем подобряване на работата на администрацията в оставащия период от мандата. Тя не трябва да пречи на бизнеса, а да му помага. Може да се постигне и облекчаване на подзаконовата нормативна уредба в някои сфери.

Каква е ролята на Енергийния борд в тази ситуация? В описанието му има много общи и пожелателни намерения, но какво може да се очаква от него?

Енергийният борд няма как да изземе функции на държавни институции или да носи тяхната отговорност. Това е консултативно тяло, което ще търси консенсус чрез предлагане на решения по конкретни проблеми. Политиката обаче ще се прави от министерството, в Министерски съвет и в Народното събрание. Регулаторът пък „регулира”. Т.е., бордът ще прави анализ, ще предлага решения и ще търси консенсус по тях.

Това, че енергетиката е въпрос на национална сигурност, съвсем не значи, че политиката в тази сфера трябва да се прави тайно и секретно. От години наред има тайнствена мъгла в тази сфера. Затова е важно Бордът да носи прозрачност и да покаже истинското състояние на сектора. Започнахме със справката на НЕК, от която станаха ясни преференциални плащания към различни фирми. Стана ясно и, че НЕК има пари да си плаща едва 53% от задълженията.

Бордът ще изважда всичко на масата и ще предлага решения на съответните компетентни органи. Но те ще носят отговорността за прилагането на политиките.

Говорейки за прозрачност, как интерпретирате действията на БЕХ спрямо „Южен Поток, след като холдингът не се съобрази с решението за спиране на проекта?

Спирането на проекта е станало първо с писмо на премиера Орешарски до всички министри, които имат компетентност в тази сфера, от 31 юли 2014 г. Това писмо е получено в МРР на 1 август. Истинската правна, юридически обвързваща БЕХ и Южен Поток форма за спиране на проекта е извършена от икономическия министър Щонов на 11 август, когато той издаде протоколно решение. Вече имаме разговори и уверения, че всички дейности ще бъдат спрени до изясняване на ситуацията.

За последните 2 години се смениха толкова много председатели на ДКЕВР. Доколко независим е този орган и по какъв начин може да бъде подобрена дейността му?

Има съмнения, че ДКЕВР не е независим орган. Комплексни са причините за подобен извод и те се коренят в основно законодателството, в самите хора, назначавани на тези постове, и на последно място - на самите политици. На първо място обаче е законодателството и начинът, по който ДКЕВР функционира в тази регулаторна рамка.  Била съм заместник-министър по регионалното развитие и благоустройството, като съм отговаряла и за водите и имам наблюдения върху работата на ДКЕВР в този сектор. При водите дори е още по-тежко, защото секторът е много неглижиран, а той също толкова важен, колкото и енергетиката.

Подобна ли е на работата на ДКЕВР в енергийната сфера?

Да, също не е добра. Поради тази причина това, което трябва да се случи с регулатора, е да се дефинират експертните функции на ДКЕВР, да бъдат назначавани само хора с опит в тази сфера, по подобие на добрите практики на независимите регулатори. По мое мнение, това трябва да бъде определяно поне от три различни органа, за да се гарантира баланс - Народно събрание, било то и с най-голяма квота, Министерски съвет и Президент.  Но тъй като сме парламентарна република, може да бъде и само от Народното събрание. Личното ми мнение е, че трябва да има балансирани квоти.

Също така регулаторът трябва да бъде независим по отношение на бюджета, както и да разполага с достатъчно хора, които да правят анализ. Регулаторът обаче не прави политиката, а осигурява баланс между компаниите и потребителите. Важно е да бъде подсигурено качеството на услугите при най-справедлива цена.

Докъде стигна развитието по АМ Марица? Вашият предшественик министър Терзиева заяви, че лот 1 и 2 ще бъдат готови през ноември, до каква степен са те в момента?

Лот 1 няма как да бъде завършен до ноември. Има все още участъци, в които се извършват археологически дейности. Оптимистичният срок за завършването му е лятото догодина. 42% е изпълнението на лот 1 към настоящия момент.  По отношение на лот 2 там се работи на добро темпо и изпълнението е на 82%. Имаме надежди до края на годината този лот да бъде изпълнен.

Какво се случва с искането на жители от няколко квартала в София за обективна оценка на земите покрай строежа на Северната скоростна тангента?

Това е проектът, който миналата година предотврати загубата на сериозни средства по оперативните програми.Има около 670 броя имоти, а собствениците са над 1800. Има около 250 дела, като 7 са приключилите. 5 са в полза на Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ)  и 2 са в полза на жалбоподателите. Подали сме молба до ВАС  с цел да се пренасрочат всичките дела за по-ранни дати, за да може да приключи обжалването. Всеки има право да иска по-висока цена на имота си и ако съдът определи по-висока цена, то тя трябва да бъде платена на хората с лихвите. Проектът със сигурност е рисков, но не сме се отказали от него. Това е много важен път с изключително висок трафик.  В момента всичко зависи от обжалванията.

Малко преди оставката на кабинета "Орешараски" беше гласувана актуализация на бюджета на НЗОК със 225 млн. лева, които да бъдат събрани от съкращаване на разходите в министерствата. Откъде ще бъдат съкратени парите в МРРБ?

Това е една изключително лоша актуализация. Казвам го, защото съм го коментирала с много специалисти по бюджет. Увеличават се разходите, при положение че има неизпълнение на приходната част с почти 1 млрд. лева, не се вдига дефицита и се орязват министерствата в средата на годината с още 10%. И когато  това е в средата на годината и няма заложен буфер, тогава става въпрос за повече от 10%. Водим разговори с колегите от Министерството на финансите за различни варианти. Не желаем да спираме инвестиционния процес, затова спираме процедури по закупуване на компютри и ремонти.

Те ще покрият ли нужните размери на орязване на разходите?

Не, няма да ги покрият. Истината е, че няма откъде да се вземат тези средства. 20 млн. трябва да съкратим от бюджета на МРР. Да, имаме различни идеи, но това на практика значи, че трябва да спираме проекти. Важно е да се подобри работата на агенция "Митници", защото неизпълнението на приходната част е много голямо.

С новия си стар шеф ще успее ли да се справи агенцията?

За 2-3 месеца не знам какво ще направи новият й шеф, но от резултатите му в предишния период изглежда, че може. При него митниците не са имали такова неизпълнение. Трябва да се спрат и неефективните харочве, и неефективните програми, но не за сметка на икономиката. Не може да се допусне да бъде блокирана работата по ключови проекти.  Факт е, че се дължат 437 млн. лева на строителните компании само по оперативните програми и трябва да се разплащаме. Не бива министерствата и общините да са некоректен платец.

Цялото интервю четете в брой 41 на сп. "Икономика"

Коментари: 0