Дянков разкри 10-те си малки, но важни успеха

В своя статия, поместена на сайта на Министерство на финансите, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков изтъква "10 малки, но важни успехи", постигнати в сферата, в която работи.

"Напоследък е все по-актуално да се говори за пропуснатите реформи. Донякъде това е обяснимо - очакванията винаги са по-големи от възможностите. А преди избори опозицията традиционно се възползва от подобни обществени нагласи. Но е добре да се помни постигнатото. Ето защо споделям някои успехи в областите, за които отговарям пряко", пише финансовият министър.

Преди да изреди успехите си, той изнася няколко учочняващи факта.

Първо, към края на октомври тази година държавният бюджет е балансиран, тоест харчи се толкова, колкото се събира. Само две други държави в Европейския съюз могат да отчетат балансиран бюджет до края на октомври - Германия и Швеция.

Второ, докато за 2005 г. доходът на средния българин е бил 41% от този на средния грък, по данни на Евростат за 2013 г. той ще е 61%. Промяната се дължи на факта, че българската икономика расте с по-високи темпове от средното за ЕС, докато очакванията на ЕК за Гърция са, че БВП на глава от населението в тази страна ще продължава да намалява - с 4,5% за 2013 г. например. Още през 2010 г. България надмина Румъния по растеж на доходите на глава от населението. А това означава, че водената от правителството фискална и макроикономическа политика е в правилната посока.

Трето, проведените през октомври аукциони на ДЦК постигнаха най-ниската доходност, откакто е възроден този пазар преди 20 години. За 2-годишни ценни книжа доходността стигна 0,54%, а за 5-годишните - 2,02%.

Четвърто, от юли 2009 г. до днес броят на служителите в държавната администрация е намалял с 13,8%, или с близо 10 хил. служители до общо 61,9 хил. души.

Пето, основните заплати в администрацията през последните три години са се качили с близо 28%, или средно със 190 лв. Средната заплата в държавната администрация към началото на септември е 835 лв. и е по-висока от средната за страната.

Има и още. За първи път от началото на прехода правителството не е давало или гарантирало заеми на големите държавни търговски предприятия в енергетиката и транспорта. Иначе казано, данъците на гражданите не отиват на вятъра.

Тези успехи са резултат от промени, които, от една страна, включват нови начини да се управлява човешкият и финансов ресурс на държавата, а от друга страна, да се избягват грешки от миналото. Ето и десет конкретни примера за малки, но важни промени:

1. В Закона за управление на държавния бюджет се заложиха прагове за бюджетен дефицит (до 2% от БВП) и за максимален размер на публичните разходи (до 40% от БВП). Ограничението за дефицита е по-строго от маастрихските критерии, които са 3% от БВП. Отделно от това се ограничава и поемането на нов публичен дълг и така се гарантира, че той ще е под 60% от БВП. Целта е да се запази фискалната стабилност.

2. Установяването на онлайн връзка  на всички търговски обекти с Националната агенция за приходите. Това увеличи данъчната база за ДДС с 4,8 млрд. лв. и е най-голямата крачка за борба със сивата икономика от приемането на плоския данък през 2007 г.

3. Създаването на митническо дознание. Такова имаше от 2001 до 2006 г., но беше трън в очите на политиците, облагодетелстващи се от контрабандата. Новите разпоредби дават по-големи правомощия на митническите дознатели - резултат е рязкото намаляване на контрабандата на цигари под нивата от началото на 2009 г.

4. Публикуването на всяко тримесечие на финансов рейтинг на общините. Само за едно тримесечие, неразплатените задължения на общините намаляха с 25%. Причината - по-малко кметове искат да обясняват защо са вкарали общините си в дългове.

5. Въведе се задължение за всички институции да публикуват информация за извършените от тях ежедневни разходи. Така данъкоплатецът знае за какво се харчи всеки негов лев. На всяко тримесечие на сайта на финансовото министерство вече се публикуват и отчетите на държавните дружества. За по-голяма прозрачност разсекретихме и някои ненужно засекретени документи на ведомството.

6. Въведе се възможност хората да заплащат дължими суми на публичната администрация и чрез технологията на картови плащания през ПОС терминални устройства. Резултатът - разходите на данъкоплатците се понижават и същевременно безналичните плащания в публичния сектор допълнително ще се оптимизират. Вече са инсталирани 280 ПОС терминала.

7. Прие се Закон за публично-частното партньорство. Чрез тази нормативно регламентирана форма на сътрудничество между властите и частния сектор се дават нови възможности за правене на бизнес и повишаване на инвестиционната активност. Публично-частните партньорства водят до по-високо качеството на услугите и създават нови работни места и икономически растеж в съответния сектор.

8. С новия Закон за хазарта за първи път се въведоха правила за организиране на хазартните игри от разстояние. Държавата ще упражнява необходимия надзор върху игри, организирани чрез интернет и посредством комуникационни средства като мобилни телефони. Така онлайн хазартът вече ще плаща и данъци. Новият закон ограничава оперирането на казина в жилищни квартали и в близост до училища.

9. С изменения в повече от 50 закона премахнахме възможността за получаване на т.нар. ДМС (допълнително материално стимулиране) от такси и глоби, с което отнехме инструмента на администрацията да оказва натиск върху бизнеса с цел получаване на по-високи възнаграждения. Въведе се нова система на заплащане в държавната администрация, като гъвкавото заплащане за успешно свършена работа е до 30% от общото заплащане. Преди в някои администрации то стигаше 200% от основната заплата по решение на съответния директор или министър.

10. Намалихме броя на администрациите с 20 и въведохме административен борд, който не позволява нарастване на броя им. С изменения на редица закони в единния класификатор за работа в държавната администрация се включиха още 10 хил. служители от 11 институции. Те ще спазват новите правила за кариерно израстване и формиране на заплатата в държавната машина.

След като изреди постигнатото, Симеон Дянков представи и приоритети до края на мандата на кабинета "Борисов" в сферата на финансите. Сред тях са премахване на бюрократични пречки пред бизнеса и гражданите, нов закон за публичните финанси, който цели по-добро и по-прозрачно управление на парите на данъкоплатците във всички области, въвеждане на една банкова сметка за администрирани от Националната агенция за приходите публични вземания и данъчното дознание.