Какво ще стане с резервите на БНБ след влизането в еврозоната?

Един от най-интересните въпроси, свързани с присъединяването на България към еврозоната, е този за резервите и капитала на Българската народна банка (БНБ). Обяснение по този въпрос дава  проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет – независим консултативен орган.

Капиталът на БНБ

Проф. Манов обяснява, че след влизането в еврозоната БНБ ще трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), който считано от 1 януари 2024 г. е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ, който е в размер на 10.83 млрд. евро. И тъй като към момента българската централна банка вече е внесла 3.75% от записания дял в капитала на ЕЦБ и при допускане, че българският дял ще се запаси непроменен, това определя допълнителна вноска в размер приблизително около 102.44 млн. евро.

Капиталовата вноска е задължителна за всички страни членки на еврозоната. Теглото на всяка национална банка в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години.

Резервите на БНБ

Част от резервите на БНБ, особено в чуждестранна валута, ще бъдат прехвърлени към Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е изискване към всички страни от еврозоната. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 млн. евро. Останалите налични валутни резерви в България ще продължат да се управляват от БНБ.

Към 30 май активите на БНБ по баланса на управление емисионно се оценяват на 79.487 млрд. лв. (40.64 млрд. евро). Тук обаче влизат задължителните резерви на търговските банки, парите на влог и фискалния резерв на правителството – средства, които централната банка може да управлява, но които са част от пасива ѝ.

Законът изрично посочва в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Освен това, законът позволява да се придобиват финансови инструменти на държави, оценени с трите най-високи оценки („ААА“) на поне две международно признати агенции за кредитен рейтинг (напр. Fitch, S&P и Moody’s).

Фискалният резерв, който е актив на правителството, не на централната банка, ще остане на разположение на българското правителство, но в евро. Той ще служи за обезпечаване на плащания по вътрешния и външния дълг, за буфер в случай на икономически шокове и за гарантиране на плащанията към бюджета – пенсии, здравеопазване и др.