Имотните брокери настояват да се саморегулират

Пазарът на недвижими имоти в България отдавна се нуждае от законова регулация, за да се гарантира прозрачност, коректност и висок професионализъм. Браншът вече повече от десетилетие настоява за промени, срещайки съпротива и препятствия.

В Народното събрание има два сходни законопроекта за регулация на пазара на недвижими имоти – от „Има такъв народ“ (ИТН) и от ГЕРБ-СДС. И двата варианта се припокриват по ключови аспекти, като въвеждане на професионална застраховка, защита на гражданите от вреди и борба с фалшивите обяви.

Основният спор обаче не е по законопроектите, а между самия бизнес. Различните участници спорят кой да бъде регулаторният орган – дали браншовата камара, или държавен орган, коментира народният представител от ИТН Александър Рашев по време на събитие, организирано от Националното сдружение Недвижими имоти (НСНИ).

Според него дебатът трябва да се изнесе в работна група, да се чуят мненията на абсолютно всички, не само на агенциите за недвижими имоти.

Трябва да се чуе мнението на потребителите, на КЗП. Трябва да се чуе мнението на държавата – какво смятат, че е най-добре в този конкретен случай, за да може да се намери наистина най-доброто решение за регулация на този бизнес“, каза Рашев.

Законопроекти и дебат за регулаторния орган

Националното сдружение Недвижими имоти и ИТН твърдо подкрепят саморегулацията чрез браншова камара. Техният аргумент е, че участниците на пазара са най-компетентни да следят за етичните правила, професионалното развитие и сложните процеси.

Всички близки професии се регулират с браншови камари“, подчерта председателят на НСНИ Александър Бочев, добавяйки, че е нереалистично да се очаква държавен орган да разполага с достатъчно компетентност, финансови и кадрови ресурси, за да следи „тези много сложни процеси“.

Налице е обаче и алтернативна позиция, която предлага Комисията за защита на потребителите (КЗП) да поеме надзорните функции, като в закона ще бъдат изброени подробно нелоялните търговски практики.

Светлана Георгиева, зам.-председател на НСНИ, категорично отхвърля тази идея. По думите ѝ това би натоварило излишно КЗП и би довело до неадекватен закон, защото „нелоялните търговски практики се движат, те са едно сега, но след шест месеца може да е друго“.

Относно опасенията за „узурпиране на властта“ от страна на бъдещата камара, от НСНИ и ИТН подчертаха, че учредителното събрание ще бъде отворено за всички, желаещи да участват, а органите на камарата ще функционират на принципа на мандатност, което ще предотврати концентрацията на власт. Идеята Агенцията по вписванията да води регистъра на брокерите също е отхвърлена като нереалистична, тъй като агенцията вече води два много големи национални регистъра.

Защо е необходима регулация?

Основният аргумент за регулация е липсата на ясни правила, която позволява на всеки да се представя за брокер, независимо от образование и опит. Както подчерта Георгиева, целта е „пазар, който да е сигурен“ за продавачи, купувачи и имотни агенции. Сред основните проблеми са:

• Нелоялни практики: фалшиви обяви и скрити оферти;
• Недостатъчна защита на потребителите: клиентите нямат гаранции за професионална отговорност и са изложени на риск от некоректни действия;
• Нисък професионализъм: липсата на изисквания за образование и продължаващо обучение води до ниско качество на услугите.

Всеки може да стане брокер без обучение“, отбеляза народният представител Александър Рашев.

Отсъствието на доверителни сметки за клиентските средства пък оставя парите на клиентите без адекватна защита. НСНИ настоява за „доверителна сметка“, където парите на клиентите да са отделно, гарантирайки тяхната употреба само за конкретна цел.

Както подчертаха участници в дискусията, над 80% от страните в Европейския съюз имат регулирана професия в сферата на недвижимите имоти, което поставя България сред малкото изключения без никакви изисквания за упражняването ѝ.

Въпреки че около 60% от сделките с имоти в България вече се реализират с помощта на посредници, никой не знае колко точно агенции оперират и колко от тях ще останат след влизането в сила на закона. Надеждата на бранша е, че приемането на такъв закон ще донесе така необходимата прозрачност и ще даде ясен отговор на въпроси като броя на действащите агенции и брокери, техните отговорности и минимални изисквания за образование.

Крайната цел е всеки потребител да бъде обслужван от професионален, грамотен и компетентен брокер, което ще доведе до увеличаване на доверието и ползването на брокерски услуги. Физическите лица, които продават собствени имоти, няма да бъдат засегнати от новия закон.