Google подари doodle на Алеко Константинов

Търсачката почете 150 години от рождението на Щастливеца

324 ~ 2 мин. четене

Google отбеляза 150-ата годишнина от рождението на един от най-обичаните български писатели Алеко Константинов. Търсачката "подари" една от своите "драскулки" (doodles), чиято тематика е свързана с с най-емблематичния герой, създаван от писателя - Бай Ганьо.

На територията на България днес логото на популярната търсачка е заменено от шарж на писателя, пътуващ в купе заедно с Бай Ганьо. Това е четвъртият изцяло български doodle. Предишните три бяха посветени на Деня на независимостта на България (2008), Деня на славянската писменост (2011) и Освобождението (2012).

Алеко Иваницов Константинов, останал в историята и с прякора си Щастливеца, е роден на 13 януари 1863 в Свищов. Учи при известния просветител Еманиул Васкидович, след това завършва гимназия в руския град Николаев и Одеския университет. По време на Руско-турската война е писар в канцеларията на свищовския губернатор. След Освобождението е съдия и прокурор (на два пъти уволняван по политически причини) и накрая адвокат с частна практика.

Константинов е убит на 23 май 1897 г. край пазарджишкото село Радилово от двама местни селяни. Мишена на атентата всъщност не е той, а пътуващият с него във файтона му партиен деец Михаил Такев.

Алеко е активен поддържник на Демократическата партия на Петко Каравелов, член на множество просветителски организации (дружеството "Славянска беседа", Музикалното общество, Театралния комитет), инициатор за създаването на първото туристическо дружество в България и на първата организирана туристическа проява - изкачването на Черни връх през 1985. В българската памет обаче ще остане най-вече като литератор - автор на множество пътеписи ("До Чикаго и назад"), статии, фейлетони, преводи (Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Молиер) и, най-вече, на цикъла за Бай Ганьо - поредица сатирични разкази за опитите на дребен търговец на розово масло да забогатее от търговията си и от политика. Бай Ганьо е може би най-яркият портрет на негативните страни от българския национален характер и си остава напълно актуален и днес, повече от век по-късно.

Подкрепи Economic.bg