Гърция сънува нова "подстрижка"

Управляващите се надяват на второ преструктуриране на дълга, но Европа не вижда положителния ефект от първия опит

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

С чувство на неудовлетвореност от влошаващата се рецесия и трудните икономически реформи, които трябва да прави Гърция, финансовият министър Янис Стурнарас излезе миналата седмица и заяви, че Атина търси начин за нова "подстрижка" на дълга й. Той предлага това чрез намаляване на лихвите и удължаване на падежа на държавните облигации, които се притежават от кредиторите. В подкрепа на неговите думи се обяви директорът на международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, която заяви, че е нужна нова "подстрижка" на гръцкия дълг преди да продължи финансирането на страната.

Два дни след изказването на Стурнарас обаче, един от най-важните хора в Европа - финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле даде интервю, в което напълно изключи подобна възможност за Гърция. "Ново отписване на гръцки дълг е дискусия, която има много малко общо с това, което се обсъжда от държавите членки на еврозоната", коментира Шойбле в интервю за немското радио Deutschlandfunk.

Още преди Гърция да заговори, че има нужда от второ преструктуриране на дълга, европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен също изключи подобна вероятност. "На масата на преговорите с Гърция не стои въпрос за ново преструктуриране на нейния дълг", заяви категорично Оли Рен още в края на септември.

На опашката да опровергават подобна идея се нареди и един от членовете на борда на директорите в Европейската централна банка (ЕЦБ) Йорг Асмусен. Той категорично отрече възможността за участие на банката в евентуално ново преструктуриране на дълга и заяви, че Дпредпочита Гърция да остане в еврозоната, но страната може да заслужи това само по трудния начин".

Отказът на Германия да се съгласи гръцкият дълг да бъде намален за втори път изглеждат напълно основателни. Германските банки остават едни от най-големите притежатели на гръцки Държавни ценни книжа (ДЦК), макар че от 2010 г. насам финансовите институции намаляват постоянно експозициите си в страната. При първото преструктуриране германските банки, застрахователни дружества и фондове се отказаха от 20 млрд. евро. Допълнително орязване на вземанията ще се отрази негативно върху балансите им, а от там върху цялата финансова система в Германия.

Това обаче не е единствената причина Шойбле да е толкова категоричен при отказа да се извърши ново преструктуриране на гръцкия дълг. Той просто си спомня какво се случи в началото на 2012 г. и също така вижда ефекта към сегашния момент - той меко казано не впечатлява.

През февруари 2012 г., след повече от 14 часа преговори, финансовите министри от еврозоната взеха решение да предоставят на Гърция втори заем на стойност 130 млрд. евро, за да я спасят от фалит. Освен това обаче беше взето и безпрецедентното решение в спасяването да участват и частните кредитори. Банките и другите големи институционални кредитори бяха "помолени" да се откажат от 53.5% от вземанията си като в крайна сметка бяха опростени 107 млрд. евро от дълга на Гърция.

Изпълняващият тогава временно длъжността премиер на страната Лукас Пападимос определи като "историческо" постигнатото споразумение. "Днешният ден е с историческо значение за гръцката икономика", посочи Пападимос на пресконференция в Брюксел след обявяването на решението.

За да получи парите и "подстрижката", Гърция обеща да извърши структурни реформи, с които да успее да намали дълга си до 120% от БВП до 2020 г. Също така страната обеща да излезе на бюджетен излишък от 1.8% през 2013 г. и 4.5% през 2014 г. Временното правителство пое ангажимент да съкрати броя на държавните чиновници, да намали пенсиите и бюджетните заплати, да вдигне данъците, както и да увеличи тяхната събираемост.

Какво обаче се случи в действителност. Веднага след споразумението страната влезе в предизборна кампания и реформите дори не започнаха. На 6 май гърците гласуваха срещу двете водещи партии в страната -  Нова демокрация и ПАСОК, и в крайна сметка правителство не беше сформирано. На 17 юни се проведоха повторно избори, които вече дадоха шанс за съставяне на коалиция между Нова демокрация, ПАСОК и Демократичната левица. Това даде надежда на европейските партньори, че страната ще запази европейския курс и ще започне да изпълнява поетите ангажименти към международните кредитори.

Уви, тези надежди бързо бяха попарени от лидера на ПАСОК Евангелос Венизелос, който беше финансов министър, когато беше одобрен вторият финансов пакет и бяха обещани реформите. В опитите си да възроди популярността на своята партия, Венизелос предложи мерките да се приложат не за две години, а за четири. В крайна сметка и сега Гърция преговаря срокът за изпълнение на фискалните реформи да бъде удължен с две години до 2016 г.

Пример за неуспеха на "подстрижката" са данните за дълга на Гърция. Когато се взе решението да се опростят част от публичните задължения на страната, те надхвърляха 160% от Брутния вътрешен продукт (БВП), а общата им стойност беше около 350 млрд. евро. Към частните кредитори страната дължеше около 230 млрд. евро. След преструктурирането на дълга, той намалява с 33 процентни пункта и по данни на Евростат в края на първото тримесечие на 2012 г. той пада до 132.4%. Това беше наистина близо до целта от 120%, която трябва да бъде постигната до 2020 г.

Само три месеца по-късно обаче публичният дълг на Гърция рязко скача до 150.3%, а в момента той е около 160% от БВП - там където се намираше преди първото преструктуриране.

Коментари: 0