И без правителство ще договорим еврофондовете

- Г-н Манов реалистични ли са думите на министър Златанова, че можем да загубим милиарди от евросредствата през следващия програмен период?

Държава, в която да има 100% усвояемост на европейките фондове няма. Рамката за договаряне на евросредствата е обща и тя се основава на статистика от нашето население и БВП, така че договарянето да не се изпълни трябва има някакви много груби административни пропуски. На ниво договаряне при този опит, който има България досега, не мисля, че би могло да има проблем за следващия програмен период.

- Коя е основната пречка за нормалното усвояване на евросредства и каква е причината за притеснението на министър Златанова?

По различните програми са различни пречките. Там, където трябва да бъдат усвоявани средства от общините, има нужда да бъдат осигурени средства за качествено проектиране и за съгласуване между много органи при по-тежки инфраструктурни проекти. Има нужда от законодателно координиране, както е например при проектите за ВиК. За да може да бъде усвоен транша от раз за ВиК се налагат законодателни изменения, за да имат общините правомощия по отношение на инфраструктурата, свързана с ВиК, която в момента е изнесена извън общините. Там, където има нужда от координация между повече административни органи, съответно времето за усвояване на проектите се удължава.

- Как се отразява политическата ситуация върху договарянето на евросредствата за следващия програмен период?

Средствата, предвидени за България от ЕС не се влияят пряко от политическата ситуация в страната. Нито една държава поотделно също не може да повлияе. Всички нива на административен стрес е възможно да се отразят в определени документи. Има някои неща, например като смяна на екипи, при които се появяват такъв тип административни рискове  някои неща да не бъдат документирани.

- Как ще се отрази евентуално падане на правителството сега върху договарянето?

Самото договаряне има обща рамка за всички държави-членки на ЕС. Не мисля, че едно евентуално падане на правителството може да има пряко влияние върху договарянето.

- Какъв процент от  предвидените за следващия програмен период  реално могат да бъдат усвоени? Ще успеем ли поне 50% да усвоим?

Ако си вдигнем капацитета, или поне ако не го намалим, ако имаме предвид, че в рамките на тоз програмен период ще мине според очакванията, съвсем нормално е да очакваме, че следващият ще бъде същото. Поне трябва да гоним същото като цел. Прогноза за следващите години е много сложно да бъде направена, но е нормално да очакваме по-високи резултати за в бъдеще.

- В кои сектори България закъснява най-много с договарянето?

Най-големи проблеми има в секторите, в които има най-тежко съгласуване на административните процедури. Дадох ви пример с ВиК, там е най-голямото изоставане. Има и определени сектори от европейското подпомагане, които просто като сегменти в България не са налични. Такива са например средствата за управление на горите. Частни гори или собственици на гори в България няма, така че няма субекти, които могат да кандидатстват по тези програми за подпомагане.

- Съществува ли опасност от загуба на пари по програмата за развитие на селските райони?

Да, съществува. Миналия програмен период се загубиха доста средства.

- На какво се дължи огромното изоставане по програма "Конкурентноспособност"?

Има много голямо ниво на подобрение и проекти, които постепенно се изпълняват и се реализират. През последните две години има ускоряване в договарянето на проектите, което в разплащането ще се отрази със закъснение от година и половина, когато се усвоява проекта. В напредналото договаряне има закъснение на  разплащането в рамките на година - година и половина.

- В кои сектори според вас трябва да се насочат усилията за усвояване на евросредствата?

Те са определени от ЕС по ресори и съответно имат административни отговорници за всеки ресор. По принцип има две логики за насочване на усилията. Едната е, че трябва да се подпомага този който сектор, се развива добре, за да се развие още по-добре. И по този начин се подпомагат най-конкурентните сектори.

Другата логика е да се подпомогнат секторите, които слабо се развиват, за да могат да се развият равностойно на другите. Става въпрос за административен подход. ЕС е заложил и на двата подхода. От една страна ще бъдат подкрепяни иновационните и високо технологични производства, от друга страна ще се подпомогнат и земеделските стопанства.