И големите, и малките ВЕИ паркове имат своето място в България

Г-н Газдов в последните дни доста се изговори за ВЕИ проектите и вличнието на тока от тях за повияението в цената на електрическата енерги. Дори Според икономическия министър Делян Добрев от ВЕИ проектите печелят единствено инвеститорите, а хората губят. Какво бихте казали Вие, това така ли е?

Аз не съм съгласен с това твърдение. Много хора печелят от инвестициите във ВЕИ. Създават се работни места, плащат се данъци и осигуровки. Има трансфер на опит и българските компании трупат безценно конкурентно предимство пред компаниите от съседните страни. Не знам кой има интерес да делим инвеститорите, бизнесите на добри и лоши. По комунистически рефлекс политиците искат да втълпят на хората, че държавата е хранилка и тя трябва да им осигури битието. В една капиталистическа държава, каквато е България, основно частният бизнес е този, който осигурява заетост, ръст на икономиката и пълни хазната. От това печели и държавата. Има повече ресурс и създава повече обществени блага, от които се възползват всички граждани. Тази взаимовръзка е очевидна.

- Но именно това е доводът на държавата. Не се създават работни места и дори се заговори, че слънчевите панели повишавали температурата с около 5-6 градуса в района на соларните паркове. Това така ли е?

Това е абсурден аргумент. Фактите показват, че няма такова нагряване. Ако имаше, може би Германия щеше да е най-топлата държава в цяла Европа, тъй като там има инсталирани над 27 хиляди мегавата фотоволтаични мощности. От друга страна тезата, че не се създават работни места е казана абсолютно наизуст. По оценка на фотоволтаичната асоциация пряката и непряката заетост в България, създадена благодарение на фоотоволтаичния сектор, е между 5 и 8 хил. работни места. Дори има тенденция да се повиши значително, ако бъде опростен административният ред за изграждане на малки фотоволтаични централи - такива, които се инсталират на покриви на домакинства и други сгради от локални инсталаторски компании.

 - Смятате ли, че бъдещето е в такива покривни инсталации, а големите паркове ще останат на заден план?

И големите, и малките паркове имат своето място в България. Логичното развитие на един пазар е да има повече малки проекти и по-малко големи. В България обаче е точно обратното, като това е ефект на небалансирана политика както на сегашното управление, така и на миналото. Като казвам небалансирана нямам предвид лоша, а имам предвид, че административният процес е еднакво тежък както за малки, така и за големи проекти. Преференциалната тарифа също беше еднакво висока за проекти от 200 киловата и от 50 мегавата, да речем.

Тоест при така поставени административни стимули, нямаше никаква логика, която и да е компания да се фокусира върху малки проекти. Защото с един и същи брой човекочасове труд и сходни административни разходи е много по-изгодно да изградиш голям проект, отколкото малък. Така има много по голяма възвръщаемост на единица труд и усилие, което е вложено, а разноските  по административни процедури се размиват от далеч по-големия капиталов разход.

 - По новите разпоредби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) изкупните цени на електроенергията от покривните инсталации все още са по-високи? Това стъпка в правилната посока ли е?

Поздравявам ДКЕВР, че най-накрая направи нещо полезно за този малък сегмент. От друга страна обаче и ДКЕВР, и МИЕТ са виновни пред българските граждани, че все още не са опростили административните трудности за покривните инсталации. Когато процедурата се опрости и целият инвестиционен процес трае от 8 до 12 седмици, както е в Централна Европа, тогава мисля, че всеки българин и всяка малка местна компания ще може да печели от това.

 - Обяснете ситуацията около 28 юни, когато стана ясно, че служители на Регионалните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) са били заплашвани с уволнение, ако издават разрешения за използване на ВЕИ проекти?

На 28 юни е имало устно разпореждане до всички районни подразделения на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), че който задвижи процедури по издаване на разрешения за ползване, ще бъде уволнен. И от този ден нататък, от ранния следобед на 28 юни, не е имало издаване на разрешителни за ползване. Говори се, че е имало изключения в Бургас, но е имало издадено такова разпореждане и като цяло то е било спазвано. По информация на един от членовете на нашата асоциация на 24-25 юни са имали издаден Акт 16, а на 28 юни сутринта им издават и разрешение за ползване. В ранния следобед обаче са получили обаждане от РДНСК, с което са били информирани, че трябва да се явят в самата комисия и да им бъде анулиран документа, който разрешава ползване. Логично тази компания е отказала да се съобрази с изискването и те са ги информирали, че документът ще бъде анулиран служебно.

 - Министър Лиляна Павлова говори за тази компания и каза, че там има някакви нередности?

Да. Аз не разбрах точно какви са нередностите. По принцип ние винаги сме адмирирали случаите, в които администрацията си върши работата. Ако правят проверка тя трябва да е задълбочена и да се каже имало ли е определени проекти, при които е имало нередности с издаването на разрешителни за ползване или Акт 16, или каквото и да е друго, защото това ще отсее добрите от лошите проекти. Ще покаже, че голямата част от инвеститорите са съвестни и спазват законите и изискванията на инвестиционния процес в България.

Преди време от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) бяха заявили, че ще направят една задълбочена проверка на всички договори за присъединяване, издадени през последните 12-18 месеца. За жалост си останаха само със заявката и не се стигна до проверки. Помните, че тогава аргументът на министерството беше, че има съмнения в правомерността на някои договори за присъединяване в мрежата. Сега аргументът е същият. Надявам се този път тази проверка да бъде проведена.

 - Тоест вие подкрепяте проверката?

Има закони в държавата и те трябва да се спазват. Същото важи и за държавните институции, в този смисъл и за ДНСК. От тази институция и принципала й МРРБ очакваме да си вършат съвестно работата, а не да възпрепятстват умишлено реализацията на инвестиции за десетки милиони. Ние подкрепяме проверката и ако има такива инвеститори, които неправомерно са извършвали някакви процедури, е логично да си носят отговорността. Всички останали е редно да получат тарифата, валидна до 30.06.2012 г., ако към тази дата са имали правомерно издаден Акт 16 и са очаквали да получат документ за удостоверяващ право на ползване.

- Знаете ли защо разрешенията са били бавени? За да се ощетят инвеститорите или да се спестят пари на държавата и потребителите?

Въпрос на гледна точка. Ако мислите като компания, която е повярвала, че в България може да се прави бизнес и е инвестирала милиони в купуване на оборудване и изграждане на фотоволтаичен проект, определено изглежда, че политиката е насочена срещу инвеститорите. Те ще бъдат ощетени и ще претърпят значителни материални щети. За тях има огромна разлика дали ще бъдат присъединени преди 30 юни и ще получават една тарифа, или ще бъдат присъединени на 2-3 юли и ще поучат далеч по-ниската нова тарифа. От гледна точка на това дали се спестяват пари: Ако държавата има закони и те се спазват, не бива да разглеждаме ситуацията като или-или. Тук има разписани правила, и когато те се спазват е логично инвеститорът да поучи каквото очаква и каквото е предвидено в закона.

 - Министър Павлова каза, че не може да се даде на един ден и Акт 16, и разрешение за пускане в експлоатация? По нейните думи това технически няма как да стане?

Практиката показва, че много често се случва в един ден или в поредни дни да се издават и Акт 16, и разрешение за ползване. Тоест, българската действителност опровергава министър Павлова. Забраната за издаване на двете разрешения в последния възможен ден, в който компаниите щяха да се възползват от по-високите цени, очевидно ще отблъсне инвеститорите и ще вкара много несигурност в банковия сектор. Ако наистина е вярно, че забраната е засегнала проекти за около 200 мегавата, това означава съвсем грубо, че банките, които са финансирали тези проекти на 70% средно, вероятно са на път да загубят 200 млн. Евро. 400 млн. лв. са една доста сериозна сума за българския банков сектор в момента. Затова си представете какви верижни реакции ще предизвика в цялата икономическа и банкова система едно такова чиновническо решение от днес за утре да се забрани въвеждането в експлоатация на няколко десетки фотоволтаични парка.

 - Защо в последния ден всички се втурнаха да пускат в експлоатация своите проекти?

Инвестиционният процес беше забавен. От ноември 2011 г. до края на март 2012 г. се обсъждаше закон за изменение и допълнение на закона за енергията от ВЕИ. Поради тази причина всички инвеститори бяха замразили инвестиционните си планове, за да видят каква точно ще бъде промяната в закона. След като тя беше приета в края на март и обнародвана на 10 април 2012 г., инвеститорите форсираха своите инвестиционни планове. Изглежда не всички са успели да се справят с предизвикателствата по доставка и изграждане на съответните елементи за този кратък срок. Не мисля, че инвеститорите са виновни. Инвестиционният процес в този сектор е функция на административните процеси и на регулациите. Когато регулациите се променят рязко, никой не може да си позволи да инвестира. Законът за ВЕИ бе променен в началото на април и тогава съответно бяха задвижени замразените до този момент проекти.

 - Имате ли данни през двата месеца - май и юни какви мощности са били включени към системата?

Имаме предположения. Официални данни няма. Няма публична информация от страна на институциите колко са предварителните и окончателни договори за присъединяване. Няма и информация колко обекти действително са били присъединени и вече продават електроенергия. Това е проблем на държавната администрация и тя трябва да го реши бързо. Нашата асоциация се опитва и има намерение да подпомогне институциите. Ние сме разработили публичен регистър на ВЕИ проектите, който е готов, но все още нямаме информация от държавните институции. В следващите седмици ще изискаме официално такава по Закона за достъп до информацията. Ако регистърът заработи той ще е от полза на българското общество, на бизнеса и дори на институциите, които имат нужда от официален, достоверен и обективен източник на информация.

 - Този регистър, който обмисляте да въведете вашата асоциация ли ще го поддържа?

Ние имаме възможност да го поддържаме, но имаме възможност и да го предадем за ползване на Агенция за устойчиво енергийно развитие, която по закон е длъжна да изготви такъв регистър. Това обаче е институция, която беше учредена съвсем наскоро и тя все още не функционира така добре, че да изготви такъв регистър. Нашият регистър е разработен и може да започне да се пълни, но все още няма налична информация.

 - А как се направи изчислението за повишаването на цената на тока, без да има някакви конкретни цифри?

За мен това е много сложен въпрос. По-важният въпрос обаче е какво би се случило ако се окаже, че не малка част от проектите са били присъединени не на по-високата тарифа валидна до 30 юни, а на по-ниската тарифа след 1 юли. Тогава ще важи ли хипотезата на ДКЕВР, че твърде много нови мощности са присъединени на високата тарифа? Аз бих казал, че не. И тогава някой ще се сети ли да пресметне със задна дата това увеличение, което ще се окаже, че всъщност трябва да е доста по-малко от 13%.

 - Значи би трябвало да има корекция при цената на електроенергията и тя трябва да е надолу?

Разбира се. Иначе ще се потвърди тезата, че цената на тока не се повишава заради ВЕИ, а за да платят потребителите едни пари, които накрая да останат в НЕК и така тази компания да се спаси от фалит.

 - Какво ще кажете за тези 12 хил. мегавата, които според правителството са били договорени за присъединяване към мрежата до началото на 2011 г?

Изобщо не е вярно, че е имало договорени 12 хил. мегавата. Това пак са изказвания неподкрепени с факти. Никъде няма публична информация, която да показва, че има договори за 2 хил. мегавата, камо ли за 12 хил. мегавата. Може да е имало запитване за 12 хил. мегавата, но едно запитване за възможност да се присъедини на дадено място енергиен обект, не означава, че там има сключен договор, а още по-малко, че наистина ще се изгради обект.