И сега какво, г-н президент?

Надпреварата беше мъчителна, оспорвана и най-вече нечиста, но накрая все пак се наложи човекът, който преди 4 г. се изкачи на върха с обещанието за радикална промяна. Сега Обама ще трябва да изпълни това обещание.

Дойче Веле

 

Този път всичко беше наистина много оспорвано. Двамата претенденти за президентския пост изнесоха една от най-тежките и най-мръсни битки в историята на Съединените щати, а победата на Обама беше извоювана с много мъка. Вярно, днес няма и следа от онази еуфория, завладяла Америка след първата победа на Обама преди четири години. Но, както е добре известно, победителят получава всичко, а той и този път се казва Барак Обама. Сега в задачката се пита: какво означава всичко това за Америка? С какъв капитал влиза Обама във втория си управленски мандат? И какво да очаква светът от него?

Дотук добре, сега чакаме промяната

Когато преди четири години Обама стана първият чернокож президент на САЩ, това беше един наистина исторически момент - не само за него, но и за цяла Америка. Последваха обаче четири години, в които много американски избиратели се запитаха дали победата на Обама действително е била исторически успех. Преизбирането му сега слага край на този дебат и предоставя на 51-годишния Обама възможността да докаже, че е способен да влезе в историята като един от големите американски президенти. И наистина: ако в следващите години американската икономика дръпне напред, заслугата за това със сигурност ще е единствено и само на Обама.

Но нека не се залъгваме: победата на Обама не означава, че той ще управлява спокойно и безпроблемно. Защото републиканците може и да губят президентските избори, но те запазват мнозинството си в Камарата на представителите, а по този начин са в състояние да блокират действията на президента. Друг е въпросът дали ще имат очи да пречат на Обама след тежкото им изборно поражение и след като, очевидно, тяхната обструкционна политика не дава резултати. Ако Обама сега им подаде ръка, например в предстоящите преговори за бюджетния дефицит, републиканците едва ли ще се съпротивляват. Защото ако не постигнат съгласие, ще последва вдигане на данъците и приемане на мерки за икономии, които ще влошат състоянието на икономиката и ще увеличат безработицата. А виновни за това ще се окажат именно републиканците. С други думи: вече са налице условията да бъде осъществена онази промяна, която Обама обеща още след първата си победа.

Преизбирайки го на президентския пост, американците де факто легитимират реформите от първия му мандат, включително най-оспорваните. И най-вече прословутата му здравна реформа, с която Обама иска (за първи път в историята на САЩ) да въведе здравно осигуряване за всички американци. След победата му на вчерашните избори вече нищо не е в състояние да спре тази реформа. Същото важи и за регулирането на финансовите пазари. Сега Барак Обама дори може да помисли и за още една тежка реформа, на която да се посвети през втория си управленски мандат: реформата на имиграционното законодателство.

Републиканците се разпадат?

А Мит Ромни? Той трябва да се готви да обере всички критики. Ще бъде обвинен, че е проиграл шансовете на републиканците; изведнъж всички ще се сетят, че всъщност е бил прекалено умерен, прекалено мек, прекалено либерален. Но републиканците трябва да знаят, че претърпяха поражение не защото са изгубили част от крайните си избиратели, а защото разочароваха избирателите си в центъра. Имено защото искаше да угоди на партията си, Ромни прогони много от потенциалните си избиратели: латиноамериканците, жените, възрастните. При това в края на първия си мандат Обама изглеждаше лесен съперник - най-малкото заради рекордно високата безработица. А това, че републиканците не съумяха да извлекат политически дивиденти от тежкото положение на Обама, говори красноречиво за партията на Линкълн. Сега тя е заплашена от задълбочаване на вътрешнопартийните битки между крайнодесните от "Чаеното парти" и умерените сили. В този смисъл няма да е никак учудващо, ако дори се стигне до разцепление.

Коментари: 0