ИПИ представи алтернативния Бюджет 2013
"Стимули и избор, а не тежести и обещания", това е мотото на представеният от икономистите проектобюджет за следващата година
Бюджетен излишък, мерки за насърчаване на заетостта, ниски данъци и регулаторни и административни тежести върху труда. Това са основните акценти в алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) представен днес за десета поредна година. Целта на икономистите от института е да покажат, че е възможна алтернативна бюджетна политика, която залага на ниски данъци, балансиран бюджет и смели реформи.
"Алтернативният бюджет 2013 разглежда бюджета като инструмент за растеж, а не просто обслужващ самия себе си. Фокусът поставяме върху средната класа и работните места, тъй като това е единственият път за осезаемо излизане от кризата и намаление на бедността. Бюджетът за 2013 г. трябва не само да разходва ефективно публичните средства и да постига конкретни резултати, но също така да бъде устойчив на шокове - това означава без дефицит и със заложени автоматични механизми при негативен сценарий", смятат от ИПИ.
По време на днешната пресконференция стана ясно, че въпреки кризата облагането на трудовите приходи е увеличено с 40% за периода 2007 г. - 2011 г. От гражданите на трудов договор е удържан данък общ доход в размер на 1.77 млрд. лв. през 2011 г., спрямо 1.4 млрд. лв. през 2007 г. Според данните на ИПИ другите приходи на държавата намаляват.
"Опитът от последните години показва, че политиката на дефицитно харчене и отлагане на реформи не работи - 2013 г. ще бъде петата поредна година на дефицитно харчене, а заетостта продължава да върви надолу. Предложеният от ИПИ бюджет залага на алтернативна политика и множество мерки за нови работни места. Резултатът от държавната намеса на пазара на труда в трудните години, особено по отношение на възнагражденията и свободата на договаряне, е видим за всички - няма работни места, а това води до повече бедност. Ние залагаме на по-малко регулаторни и административни тежести върху труда, свободно договаряне и избор. Само така могат да бъдат адресирани и регионалните различия в страната", се казва в становището на икономистите.
"Институтът за пазарна икономика е за отпадането на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата (МРЗ)", каза икономистът на ИПИ Калоян Стайков. Той уточни, че именни повишението на минималните осигурителни прагове с 5% годишно след 2009 г. и с 26% годишно преди това води до увеличение на облагаемите доходи от трудови договори.
"На практика ръстът на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата увеличават официалните (тоест облагаемите) трудови доходи, а 10% от тях отиват в държавата. Тоест с увеличаване на осигурителните прагове държавата получава първо повече от осигуровки и второ повече данък общ доход. Именно осигурителното бреме е причина за съкращаване на работници", заявява Калоян Стайков.
Според икономистите от ИПИ техният алтернативен бюджет дефинира средната класа и разписва политики, които да я направят по-силна. Основното мото е „стимули и избор, а не тежести и обещания". Това е най-видимо при осигурителните политики, където средната класа понася цялата тежест, а насреща получава празни обещания. Най-голямото предизвикателство пред алтернативния бюджет остава именно тази промяна - повече стимули и избор в осигуряването за тези, които работят.
В презентацията си от ИПИ обявиха, че целта им е създаване на средна класа, която според тях у нас е около 1.2-1.3 млн. души с доходи между 500 и 2 500 лв. Те са свързани с почти всички членове на обществото и могат да подпомагат родителите си и децата си, което ги прави важни за икономиката. Доходът от 600 лв. е с 60% над минималната работна заплата и близо двойно над прага на бедността.
"Бюджетите товарят средната класа основно с неефективното харчене, вдигането на максималният осигурителен праг от 2 000 на 2 200 лв. и други", коментира Петър Ганев. Споре днего предложеният данък върху депозитите облага средната класа, защото основните депозити са нейна собственост.
Данъчни промени и мерки за балансиран бюджет:
- По-ниски данъци - премахване на данък дивидент (сега 5%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата) и намаляване на държавни и общински такси;
- Премахване на данъчните преференции - някои примери за такива преференции са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.) ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.);
- Свиване на текущите разходи (заплати, издръжка, привилегии) в публичния сектор с 10% спрямо планираното - преглед, оценка и ранг на програмите; съкращаване на структури;
- Повече собствени приходи, вместо трансфери - например в университетите;
- Ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното - основно помощи за земеделие и субсидии за железопътен транспорт.
Прилагането на тези мерки ще направи администрацията по-ефективна и ще облекчи реалната икономика. Към тях прибавяме и изключително важните осигурителни промени:
- Пенсионна реформа - избор за работещите дали да се осигуряват в НОИ или да спестяват в лична пенсионна сметка. Държавата да признае пенсионните задължения и в зависимост от данъчните приходи да индексира текущите пенсии;
- Здравна реформа - разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд.
Предложените промени в осигурителните системи дават реални стимули на работещите да се осигуряват. Вместо празно обещание, срещу пенсионната вноска може да стои лична спестовна сметка. Вместо плащане в общия кюп за здраве, част от вноската ще отговаря изцяло на личните предпочитания. Това е истинска политика на стимулите, която дава избор, а не такава, която просто обявява всички некоректни платци за престъпници.
Предложенията на ИПИ в Алтернативен бюджет 2013 ще доведат до устойчиви публични финанси, ефективни харчове за постигане на резултати, икономически растеж, нови работни места и по-силна средна класа, на която ще се дадат стимули и избор, а не тежести и обещания.