Работодатели vs. Бюджет 2026: Липсва визия, още инфлация и криза с инвестициите

Проектът на Бюджет 2026 е на масата от броени дни, а критиките срещу плановете на правителството са по-остри от всякога. Липса на стратегическа визия, ускоряване на инфлацията и сивата икономика и отблъскване на потенциалните инвеститори – това са основните изводи на работодателските организации. Бизнесът категорично обяви, че предложеният финансов план „не отговаря на реалните нужди на българската икономика“ и ще доведе до спад в конкурентоспособността, инфлационен натиск и забавяне на инвестициите.

Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите“, гласи острата позиция на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която обединява IT компаниите в страната.

Критиката на БРАИТ идва на фона на ескалиралото напрежение между властта и бизнеса, което доведе до провал на насроченото извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Работодателите отказаха да участват в него, след като им бяха дадени по-малко от 24 часа за становища по проект на бюджет, който бе определен като „безнадеждно неадекватен“ от представители на АИКБ.

Краткосрочен подход без визия

В официалната си позиция БРАИТ подчертават необходимостта правителството да представи средносрочна фискална рамка с хоризонт от 3 – 5 години. Липсата на такава, според работодателската организация, е особено тревожно в навечерието на присъединяването на България към еврозоната.

Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя“, предупреждават от БРАИТ.

Организацията посочва, че инвестициите в България са спаднали до едва 1 – 1.5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към ЕС.

Удар от над 10% върху разходите за труд

Ключова точка в критиката е предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход, което според БРАИТ означава реално поскъпване на труда с над 10%. За икономика, която вече се бори с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика, това се определя като „сериозен удар“.

Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен“, алармират работодателите.

БРАИТ предупреждава и за проинфлационния ефект на мярката – повишените разходи на бизнеса неизбежно ще се пренесат в крайната цена на стоките и услугите, което ще засили инфлацията и ще понижи покупателната способност.

Сивата икономика – игнорираният проблем

Особено остра е критиката към подхода на правителството спрямо сивата икономика, която остава между 22% и 35% от БВП. Според БРАИТ увеличаването на вноските в такава среда „стимулира укриването, а не събираемостта“.

Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона“, критикуват работодателите, определяйки това като обезкуражаване на коректните платци.

Фискална експанзия без резултати

БРАИТ обръща внимание на факта, че разходите в публичния сектор нарастват без механизми за контрол на ефективността. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират само чрез вдигане на вноските.

Повече пари в системата не водят автоматично до по-добри резултати“, предупреждават от организацията, добавяйки че този модел вече се е доказал като неработещ.

Конкретни предложения за промяна

В своята позиция БРАИТ предлага конкретни алтернативи на правителствения подход:

• Осигурителна политика: Спиране на повишаването на вноските и приемане на реформата на пенсионните фондове с мултифондове, които да инвестират в българската икономика.
• Ефективност на разходите: Независим одит на всички бюджетни структури, обвързване на заплатите в публичния сектор с резултати и приемане на закон за публично-частни партньорства.
• Инвестиционна среда: Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване и иновации, както и ускорена процедура за капиталови разходи.
• Диалог: Минимум 60 дни за становища по промени, които засягат разходите на бизнеса.

Нереалистични приходи и още административна тежест

По-рано през деня от Българска стопанска камара (БСК) обявиха, че не подкрепят нито един от трите законопроекта – за държавния бюджет, за този на ДОО и на НЗОК. Според тях страната ни трябва да запази сегашния си данъчно-осигурителен модел, а не да увеличава осигуровките и данък „Дивидент“.

От там посочват, че през тази година се очаква да бъдат събрани 175 млн. лв. от данъка върху дивидентите, докато през 2026 г. са разчетени 665 млн. лв. (340 млн. евро) от него.

По наша оценка, тези пари са нереалистични. Повишаването на данъчната тежест винаги води и до повишаване на склонността към отклонение от данъчно облагане“, казват от БСК.

От там предупреждават и за негативните ефекти от възобновяването на сагата със СУПТО, или софтуера за управление на продажби в търговски обект. Новото изискване е търговците да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП.

Припомняме, че тази мярка беше предложена с промени в Наредба Н-18 още през 2018 г. и след дълги обсъждания, огромно недоволство от бизнеса и решение на петчленен състав на ВАС, беше отменена и оставена като възможност, а не задължение за търговците.

Това е поредната административна тежест за микро- и малкия бизнес“, коментират от камарата.

Те напомнят, че преди по-малко от 3 месеца българските предприятия вече са актуализирали веднъж своите над 500 000 фискални устройства, за да отчитат продажби в лева и евро. Догодина пък се задава и единният одитен стандарт за подаване на информация SAF-T, като календарът за въвеждане предвижда това задължение да обхване всички предприятия до 2030 година.

Колкото до увеличението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, от бизнеса поставят под въпрос кога ще се изчерпи ефектът от това.

Остава без отговор въпросът доколко ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Предложението се прави в много кратък срок преди прилагането му, което противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса“, допълват от БСК.