Инвестиционни „трохи“ залъгват глада за иновации

- Проф. Дуранкев, от ваша гледна точка каква е икономическата картина в България днес?

Детайлите на „картината“ говорят многозначително за разлика от общите („за“ и „против“) възклицания. А именно: блед икономически растеж, неосигуряващ „догонващо развитие“; инвестиционни „трохи“ за залъгване на глада за иновации; импотентен частен бизнес, притиснат от потентни политици – общински, областни и държавни; отчайващо ниво на безработица, особено за младите, осигуряващо прилив на кадри за по-развитите страни, но оголващо икономическия потенциал на страната; силно подоходно разслоение между пролетариата и прекариата ( бел. ред. неологизмът прекариат е игра на думи и идва от английското precarious – несигурен, и пролетариат, като съчетава в себе си всички онези елементи на труда, които имат за свои последици в епохата на глобализацията), от една страна, и едрия спекулативен, финансов и реституционен капитал, от друга.

„Картината“ на икономиката, както я наричате, изобразява в центъра замечтани за еврозаплати търговци, повечето маскирани като политици, на фона на масата българи, изчезващи нагоре (по-старите!) и навън (по-младите). Обобщение: икономиката работи най-вече за около 5% от населението, но не е способна да повиши ежегодно с 5% благосъстоянието на всички свои граждани. „Обикновен капитализъм“. Оле!

- Броят на работещите предприятия драстично намалява. Как да се спре тази тенденция и да започне икономическо възстановяване?

Навсякъде по света броят на предприятията намалява, придружено с нарастване на производителността на труда, което е закономерен исторически процес. Уедрявания, сливания и поглъщания, придружени с банкрути, това е тенденцията. Да се спре тази тенденция може само като се задължи всеки гражданин на страната да си има собствена фирма, при това – печеливша. Няма как да стане. Акулите в икономиката ще продължат да поглъщат малките риби, а те, на свой ред, още по-малките. За да ви успокоя, забележете че броят на банките в България не намалява, и че те се радват на щастливо и динамично нарастване на своите печалби.

Расте и броят на партиите, на НПО-тата. Това са все добре печеливши „предприятия“ –пример за очакващото ни всички нас светло бъдеще на „развитото капиталистическо общество“. Сериозно погледнато, „икономическото възстановяване“ изисква: (1) Незабавен втори план „Маршал“ на Европейския съюз за по-слабо развитите страни като България, но той не е узрял за него. (2) Ясно разделение на труда във и между страните на съюза при една фина централна координация, но интересите на големите компании няма да го позволят да се случи скоро. (3) Динамично развитие на държавния сектор в националната икономика, компенсиращо недъгавостта и некомпетентността на голяма част от родните (повечето уредени) капиталисти.

- Възможен ли е рестарт на икономиката и реиндустриализация на България в близките 5-10 години? Ако да, как може да стане това?

При сегашната ситуация това е напълно възможно, ако внезапно се открият огромни залежи от петрол, примерно около Перник, нахвърлящи тези в арабския свят. Ще станем Абу Даби или Катар в Европа, повечето родни политици отдавна са узрели за шейхове. Затова твърдя, че трябва да се промени икономическата ситуация, като не се слушат омайните песни на сирените от нашия политически Одисей. Имам предвид сирените от идеологическите централи на „пазарните“ икономисти, по които този Одисей се прехласваше, независимо дали носеше фамилия, започваща с буквичката К, С, Б или О.

Казано по друг начин, държавата трябва да се „завърне“ по всякакъв начин в икономиката (като крупен производител на дефицитни блага и мощен потребител на стоки, произвеждани от частния сектор), като същевременно усили по косвен начин протекционизма върху иновативните или насочените към крайното търсене производства. За целта младите и образованите българчета трябва да останат в страната, като минималната заплата бързо подскочи към 2016 г. към 800 лв. (само 400 евро, нали), а средната набъбне над 1600 лв. И още ред мерки, които не търпят отлагане, но това е друг въпрос, който изисква по-пространен разговор.

- Години наред приватизацията и чуждестранните инвестиции се сочеха като панацея за българската икономика. Има ли обаче друг„ключ” към икономическия възход?

Тежката криза, която е обхванала „прекрасния нов свят“, който построиха строителите на по-съвременна България, е в резултат и на приватизацията, от която се обогатиха малцина, и от чуждестранните инвестиции, които не пристигаха в България, за да се харчат, а да печелят повече от нашия (заможен) народ. Ситуацията по света не е по-розова. Колко икономики се базират върху висока степен на масово образование, упорит труд, справедливи цени и строга отчетност, даващи шанс на реалната икономика? И колко се основават на финансови манипулации, спекулативни цени, фалшифицирана статистика, двойни отчетности, офшорки и укриване на данъци?

Малцина от мегабогаташите са от „иновационния” елит, голяма част са спекуланти или мошеници на едро. Но всяка динамично развиваща се икономика има най-широка основа, лягаща върху милионите, а не върху единици мегабогаташи. „Ключът“ е в развитието на потребителския пазар, основаващ се върху интензивно нарастващи доходи (достойно заплащане на стоката „работна сила“ и по-голямо равенство на доходите) и бурно развитие на националното (държавно или частно) реално производство, (временно) закриляно от конкурентен внос. Образно казано, българите трябва да имат по-добри доходи, за да си купуват по-добри български домати, произвеждани при по-добри условия от сегашните.

Цялото интервю четете в брой 38 на списание "Икономика"