Калин Христов: Няма проблем с фискалния резерв
Станах министър, тъй като съм отговорен човек, каза финансовият министър
~ 2 мин.
Георги Желязков Няма проблем с фискалния резерв. Това каза в ефира на bTV финансовият министър Калин Христов. "За да се увеличават доходите на хората, икономиката трябва да расте, а това може да стане само с инвестиции", каза още той.
По закон фискалният резерв трябва да е 4.5 млрд. лв. Тук има два аспекта. Фискалният резерв е полезен и е нужен, за да има правителството ликвидност, и да не зависи от пазарите при разплащанията. Той играе стабилизираща роля и вдига доверието на инвеститорите към България. Нивото на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. е едно ниво, което дава комфорт на инвеститорите", каза Христов.
Финансовият министър обясни, че при фискалния резерв има както сезонна, така и месечна динамика. "В началото на годината резервът винаги намалява, заради лихвените плащания. През март, април и май започват да се плащат данъците и резервът се попълва. В началото на месеца парите намаляват, защото се плащат пенсиите. В средата се увеличават, отново заради данъчните приходи", обясни Христов.
Той е на мнение, че една икономика няма как да се развива без да се правят инвестиции в инфраструктура. "Без инфраструктура и общи инвестиции не е възможно да има растеж и ръст на доходите. Разходите за инвестициите имат голям дял в нашия бюджет и те са тези, които генерират растеж - не само краткосрочно, но и ще генерират в бъдеще. Една икономика няма как да се развива без инфраструктура. Ако няма пътища до заводите и летища", смята финансовият министър.
Според него основният проблем пред българската икономика е състоянието на Еврозоната, която е основен търговски партньор на България. "Всички големи икономики в ЕС са с отрицателен растеж. Положителното за нас е, че нашият износ е доста гъвкав и експортът се преориентира към Азия", обясни Христов.
"Друг проблем пред инвестициите е вътрешната несигурност", смята Калин Христов. "Общата среда е проблемна - външната и вътрешната. От една страна несигурността идва от това, че българската и европейската икономики се свиват. От друга страна бизнес средата не е добра. Има регулации. Те са много и през последните години не беше свършено много", добавя той.
Според Калин Христов трябва да има баланс между свиването на разходите и харченето. "Политиката, която се водеше от някои европейски страни, които фалираха и трябваше да получат финансова помощ при драконовски условия, тази политика не може да се провежда повече. Политиката на големи дефицити, на постоянно харчене, на акумулирането на дълг, в крайна сметка големите икономики експлоадират. Тази политика няма кой да я толерира. Ако имаш дългове, някой трябва да ги финансира", добави финансовият министър.
"Трябва да се прецени кой дефицит не вреди на икономиката. Не мога да кажа дали можем да си позволим над 1.3% дефицит", каза още той.
"Станах министър, тъй като съм отговорен човек", завърши Калин Христов.
