Комасацията на земята е единственият шанс за земеделските производители

Земята ще поевтинее доста, смята Борислав Петков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

288 ~ 4 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Г-н Петков, Българската асоциация на собствениците на земеделски земи подкрепя ли решението на министър Михаил Греков да се удължи със 7 години мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чужденци?

- Подкрепяме го, но само ако има ясно поставени цели. Трябва ясно да се каже, какво ще се направи през тези 7 години. Защото ако отново нищо не се случи, след това пак ще водим същия разговор. Трябва да е ясно , дали ще се започне комасацията. Ще започнем ли изграждането на хидромелиоративните съоръжения? Това са двата основни проблема, заради които искаме да удължим мораториума. За да се повиши конкурентоспособността на българския земеделски производител. Той да е конкурентен на евентуален купувач отвън. Но този мораториум не можем да го удължаваме безконечно.

- За 10 години това не можа да се случи. Мислите ли, че през следващите 7 ще стане?

- Това трябва да го каже този, който прави удължаването. Ние подкрепяме това удължаване, но само при поставяне на цели. Иначе е чист популизъм.

- Наистина ли българските земеделски производители са толкова неконкурентоспособни?

- Факт е, че с този вид земеделско производство, с тази разпокъсаност на земята, с липсата на поливни съоръжения, българският земеделски производител е неконкурентоспособен на западните производители.

Заради тази разпокъсаност българската земя е и много по-евтина. Никъде в ЕС няма да видите толкова разпокъсана земя, с толкова неясни собственици. Всичко това трябва да се структурира и тогава, ако има политическа воля, да отворим вратите за чужди инвеститори.

- Има обаче хипотеза, че допускането на чужди инвеститори до българската земя, ще помогне на най-западналите региони в България?

- Това е безспорен факт. Но ние можем да накараме с вътрешни мерки тези региони да се обработват от български производители. Ако например там се предложи комасираната земя и дългосрочно. Факт е, че през в последните 2 години има разработени нови 1.5 млн. декара пустееща земя. Само че ресурсът, с който разполага българският земеделски производител не е този, с който разполагат чуждестранните.

- Към този момент знаете ли дали има много българска земя, която да се обработва от чужденци?

- Не е много. Може би 30-40 хил. декара, но точно може да каже само земеделското министерство. Всичко е локални инвестиции - 100-200 декара. Няма глобална инвестиция в България. Няма как да има, защото в момента, в който покажем една карта на едно землище и там има 1500 пръснати парцела, никой не иска да се занимава.

- Защо тогава отпорът е толкова голям, след като няма толкова желаещи чужденци на този етап?

- Това се получи малко и заради медийни спекулации. Няма инвеститор в света, който да хвърли пари, без да има ясната представа как ще си ги върне. В момента няма устойчиво земеползване. В България земеползването е година за година. Това е отрасъл, в който трябва да планираш поне 5 години напред, за да можеш да планираш някаква норма.

- Зърнопроизводителите обаче излизат и казват, че падне ли мораториумът, много от тях ще фалират.

- Във всеки един момент, когато се говори за земеделската земя в България, има голяма доза емоция. Чуха се призиви, че едва ли не това е заплаха за националната сигурност и чужденците ще искат да изкупят големи терени. Но нали ако искаха да го направят, и сега щяха да го направят през фирми.

Аз искам да се започне закона за комасацията. От 5 години го говорим. Готови сме със законопроект. Иска се политическа воля някой да каже: "Слагаме закона за комасацията на масата и в срок от шест месеца го приемаме". Дали законът е лош или добър, ще стане ясно, когато той започне да работи.

- С министър Греков тези неща обсъждали ли сте ги?

- За съжаление не сме имали още среща, единствено опознавателната на браншовите организации. Интересното е, че се заговори за поливните съоръжения преди да се говори за комасацията. Защото е интересно да се каже как ще се изградят поливни съоръжения върху некомасирана земя.

- Каква е тенденцията при цената на земеделската земя?

- През последните 7-8 месеца цената пада. Това е нормален спад, който очаквахме. Той е породен от ниските изкупни цени на основните зърнени култури. Основните купувачи на земя бяха земеделските производители. В момента, в който при тях падне паричния поток, спират да купуват земя. Те си мислеха, че всичките години оттук нататък ще са като предишните две. Тенденцията обаче е по-различна в глобален аспект. Тя показва, че предишните две години бяха чисто спекулативни.

- Можете ли да направите една прогноза за цената на зърното за период от една година напред?

- Мисля, че на фона на това, което се движи като запаси, като прогнози за реколти в големите производители, цената няма да е по-различна от тази година. Евентуално може да е с 10% нагоре.

- А при земеделската земя какви са очакванията Ви?

- Земята ще поевтинее доста. Надценената земя, която се купуваше в началото на годината, лесните кредити, които банките раздаваха, сега води до разпродажби. Вижда се, че 80% от активите, които разпродават съдия изпълнителите са земеделски земи и трактори. Това значи, че продават бизнеса на земеделските производители, тези които не могат да си плащат кредитите. Тези стопанства са между 500 и 3000 декара.

- Можем ли да кажем, че имаше балон при земеделската земя?

- Балонът се спука още тази година. Производителите се оказаха със скъпи кредити, без ликвиден ресурс, с който да ги обслужват, с предстояща тежка година, със скъпите горива и скъпите торове. Производителите с до 3000 декара земя участваха активно на пазара, което беше доста странно. Те гледаха 3000 декара и искаха да купят още толкова. Просто няма как да стане това толкова лесно. Няма такъв бизнес. По света земята се наема дългосрочно или лизинговаш земя под формата на рента. Вторият вариант е да купиш земя не повече от 20% от собственото стопанство.

Нашите производители обаче се опитаха да достигнат цените във Франция. И си мислиха, че щом те могат да купуват толкова земя и да изкарват толкова продукция, и тук можем да го направим. Но те не си направиха сметка, че там има застраховка на дохода, има поливни съоръжения, които им гарантират двоен добив - все неща, които са взаимно свързани, Но земеделския производител в България не са обръщали внимание на бизнес частта.

Подкрепи Economic.bg