Луксът вече не е лукс

 

Дойче Веле България

 

Прада, Луи Витон, Хермес - тръгне ли някой да пазарува в магазините на берлинския булевард "Курфюрстендам", той се е наточил да харчи пари. На номер 190-192, в лъскавата галерия Porsche Design например: зад големите стъклени витрини се предлагат часовници за по 4 500, 6 500 и 9 900 евро единият. Най-скъпият струва 165 000 евро. Сако можете да си купите срещу 1 450, а кожена калъфка за iPad срещу 155 евро. Освен в Берлин, Porsche Design има филиали и в Хамбург, Дюселдорф и Франкфурт. Експанзията наистина си струва: германският пазар за луксозни стоки се развива блестящо.

Лукс по време на криза

Според резултатите от изследване на консултантската къща Roland Berger, миналата година оборотът се е повишил с 16 процента - значително повече, отколкото през 2010 година. "Германските потребители проявяват все по-голяма склонност към лукс", констатират авторите на студията. Според тях понастоящем особено добре се харчат модни облекла, часовници, бижута и други аксесоари.

От три-четири години Porsche Design бележи двуцифрен ръст на оборота, което всъщност е показателно за цялата германска индустрия за луксозни стоки. От 2010 г. пазарът се развива изключително добре и остана стабилен дори в условията на криза - по различни причини. От една страна, повечето заможни хора предпочетоха по време на кризата да инвестират не толкова в акции, колкото в потребителски обекти с висока стойност. Прочутата фирма Meissen например едва смогваше да задоволява търсенето на ръчно изработени порцеланови изделия.

Скъпи вещи - хубав живот

От друга страна, германците вече гледат на лукса много по-благосклонно, отколкото преди. Сегашните млади хора не носят отпечатъка нито на следвоенното време, нито пък на бунтарската 1968-ма. В изследване върху "типологията на потребителите", направено през 2010 г., 34 процента от анкетираните на възраст между 21 и 30 години заявяват, че обичат луксозното. Много от тях казват: "С удоволствие си купувам скъпи неща. Луксът прави живота по-хубав". През 2011 г. броят на младите, които споделят това мнение, е бил четири процента по-висок. Във възрастовата група на 51 до 60-годишните 33 процента също смятат, че "луксът прави живота по-хубав".

Но освен в манталитета, промяна има и по отношение на схващането какво изобщо е лукс. Клаус Хайне от Техническия университет в Берлин посочва, че преди луксът и нелуксът са били сравнително ясно разделени. За лукс са се смятали скъпите автомобили и шампанското, докато днес дефинициите са индивидуални. Скъпото пътуване с цел образование и натрупване на знания например също се смята за лукс. "Важното е да има изживяване и удоволствие, което човек сам си доставя, без да парадира с него", отбелязва Клаус Хайне.

Може и без парвенющина

Освен крайно бедните, днес всеки може да бъде потребител на лукс, смята той и допълва, че в наше време лукс могат да си позволят далеч не само най-богатите. Хора със средни доходи също могат да заделят по някое и друго евро за нещо, което е ценно за тях - било часовник Glasshütte, пиано Steinway или отпуска в петзвезден хотел. Същевременно обаче тези хора не се стесняват да пазаруват в евтините супермаркети. Това се нарича хибридно потребителско поведение.

Днес луксът не е непременно въпрос на престиж и често изобщо не се излага на показ - скъпият прибор например си остава прибран в чекмеджето. Изследванията показват, че заможните хора в Германия не клонят към парвенющина. В страни като Русия и Китай е другояче. Там скъпотията и луксът трябва да се виждат.