М. Виткова: Не е ясно как се определя цената на здравната услуга

- Госпожо Виткова, в края на април 2012 г. премийните приходи на частните здравни фондове са се увеличили с малко над 15%. На какво се дължи този ръст?

Дължи се на това, че услугата, която предоставят здравните фондове вече е позната на пазара и търсена от гражданите.

Не бих казала, че има друга причина.

Ако детайлизираме нещата ще видим, че гражданите чувстват дефицит в задължителното осигуряване и познавайки нашата услуга знаят, че могат да компенсират този дефицит като си направят и доброволно здравно осигуряване. Ако бележи, макар и бавен ръст през годините, доброволното здравно осигуряване се развива благодарение и на дефектите в задължителното.

Не е нормално да е така. Ние продължаваме да не надграждаме системата и да я развиваме като едно цяло с ясно правила какво получават гражданите от задължителното осигуряване и какво би могло да добави доброволното.

 

- Отдавна твърдите, че монополът на НЗОК трябва да падне. При подобно стечение на обстоятелствата може ли да се очаква понижаване на цената на здравните услуги и повишаване на им?

Демонополизацията на националната каса трябва да става поетапно. Това отново е въпрос на изясняване на правилата за развиване на осигуряването.

Не бих могла да говоря за намаляване на цените, а по-скоро за въвеждане на порядък в ценообразуването, защото в момента тук цари пълен безпорядък.

Това, че всяка болница в България е търговско дружество, и липсата на контрол върху цените им, води то това, че всяко лечебно заведение променя цените колкото иска без ясен регламент какво влиза в тази цена. Няма свободен пазар на здравни услуги в нито една държава по света, с изключение на такива като нас.

Повтарям за сетен път, че нашата здравна система е може би най-несолидарната в целия Европейски съюз. Близо половината от разходите за здравеопазване са от джоба на хората, когато боледуват. Не говорим за нерегламентираните плащания – те не влизат в тази статистика. Ако прибавим и тях нещата стават много страшни.

Затова е много трудно да се говори за намаляване на общите разходи. Имам предвид, че ще се въведе ред.

Първо трябва да увеличим публичните разходи за здравеопазване. Следващ въпрос е кой и как ще ги управлява – дали това ще е касата като монополист, дали ще се включат и други играчи… Добре е да се включат и други играчи, като нас, защото така се увеличава контрола. Това е най-важното. Поне засега българските застрахователи не влияят по никакъв начин на качеството на здравните услуги, защото не комуникират с лечебните заведения.

Ропотът на обществото е срещу безпорядъка в здравната система. Ако ни прелицензират като застрахователи е възможно да лишим здравната система и от този скромен контрол, който ние упражняваме в момента.

 

- Докога трябва да се прелицензират здравните фондове в застрахователи?

След влизане на закона в сила, което ще стане три дни след публикуването му в Държавен вестник.

 

- Има ли вече окончателно решение, че трябва да се случи това прелицензиране?

В цялата тази сага, която тече няколко години, Европейската комисия (ЕК) е ужасно непоследователна. На запитване от нашия законодател, дали можем да влезем в изключенията на новата директива "Платежоспособност II", от ЕК казаха "да" – заради малкия обем на дейност.

Това решение беше публично оповестено през ноември 2011 г. Месец по-късно обаче от ЕК пристигна писмо за започнала наказателна процедура. Директивата влиза в сила на 30 октомври 2012 г., но нас искаха да ни наказват по вече отменени директиви. Мотивът беше, че е възможно този срок (бел. ред.: за влизане на "Платежоспособност II") да бъде удължен. Удължаването не беше факт към момента, в който ни заплашваха със санкции. Ето такива действия показват, че нормативния хаос не е български патент. Той е внос!

 

- Решено ли е вече, че здравните фондове стават застрахователи?

Да! Българските парламентаристи решиха, че това е най-лесния начин. Държа да отбележа, че във всички писма, които получаваме от ЕК, никъде не се казва, че трябва да бъдем прелицензирани. Казва се, че трябва да изпълним изискванията на директивите, на които ние отговаряхме, с малки изключения. Това можеше да стане само с няколко поправки в Закона за здравно осигуряване, без да се предвижда директното прелицензиране по Кодекса за застраховане.

Нашата идея беше да запазим единството на доброволната и задължителната система и нямаше никакъв проблем да отговорим на няколко критерия на директивите – като капитал, изисквания към ръководителите… без да се прибягва до директно прелицензиране.

 

- Какво ще се случи сега с частните здравни фондове? Ще могат ли всички да покрият новите изисквания?

Всичко е решение на акционерите. Част от дружествата са в група със застрахователни компании и е възможно да се прелеят в тях. Трудно ми е да кажа какво ще решат акционерите във фондовете, които не са част от група.

 

- Вижда се, че към април тази година, спрямо същия месец на миналата година броят на здравноосигурените лица е намалял с около 30 хил. души. На какво се дължи това според вас?

Много е трудно да се коментира броят на осигурените лица. Част от дружествата лицензираха и имат своите т. нар. комбинирани пакети. Ако нараства броят на осигурените по комбинирани пакети, съвсем естествено е да намалява броя по индивидуалните клиенти. При нас всеки осигурен се отчита по отделен пакет и ако сега тази бройка си е закупила комбиниран пакет ще има 2 или 3 пъти намаляване.

За мен това е обяснението за по-малкия брой осигурени, след като няма драстично намаляване на приходите.

 

- Все още ли големи корпоративни клиенти движат пазара?

Предимно да. Индивидуалните клиенти са членове на семействата на осигурените от дадена фирма.