Мирослав Найденов: Цените на храните ще се понижат още

Няма как да определим какви ще са таксите "вход", които налагат търговските вериги на дистрибуторите, казва министърът на земеделието

Автор: Виолета Иванова

- Г-н Найденов, няколко търговски вериги замразиха цените на 10 стоки от първа необходимост за 3 месеца. Много експерти са на мнение, че след изтичането на 3-месечния срок на "замразяване" на цените на храните в т. нар. "социална кошница", продуктите ще поскъпнат. Какво е вашето мнение? Реални ли са подобни прогнози?

Помолих да не се използва термина „замразили”, тъй като това не е така. Търговските вериги поеха ангажимента да не повишават цените на тези 10 основни хранителни продукта, като уговорката е, че те са различни в различните магазини. В някои от търговските обекти цените на тези продукти дори малко са се понижили.

Като цяло тенденцията е за понижение на цените на останалите основни хранителни продукти с около 5%, което опровергава моите критици, които твърдяха, че след това ще има ръст на цените. Напротив. Очаква се през следващите месеци – септември и октомври, потреблението да се засили. През летните месеци то е по-ниско, което е допълнителен натиск и затова цените са по-високи. В следствие на по-голямото потребление цените ще слязат още по-надолу. Това се случва всяка година и няма основание сега да не е така.

В малко по-дългосрочен план, след като се направи анализ и реколтата напълно бъде прибрана, очаквам евентуално поскъпване на фуражите. Но дали това ще доведе до ръст на цените, ще каже пазарът. Но при свито потребление мисля, че самите производители няма да рискуват с по-високи цени.

Няма как да избягаме от световната тенденция. Идеята е най-бедните хора, пенсионерите, хората в неравностойно положение, безработните, да могат да понесат този удар.

- Все пак това са няколко вериги. В останалите магазини цените не са „замразени” и не вървят надолу, а напротив – повишават се.

Тези големи търговски вериги са съсредоточени в големите градове, където има и най-много пенсионери. Знаете, че в по-малките населени места е практика хората да произвеждат хранителни продукти – почти няма двор без домашни животни и малка градинка. Пенсионерите на село могат да компенсират по някакъв начин. Да, едва ли всички ще могат да се възползват от тази промоция, но за нас е важно възможно най-много хора да могат да си купят евтини храни. Правили сме анкети и те показват, че хората одобряват тази наша мярка.

- Не е ли по-добре да се упражни някакъв контрол върху таксите, каквато е такса „вход”, които налагат търговските вериги на дистрибуторите?

По никакъв начин не искаме да нарушаваме тяхната автономност. Няма как да определим какви ще са таксите „вход”. Това е световна практика, не е измислено само в България. След като те могат да си позволят три месеца да поддържат тези ниски цени, значи имат някакви резерви. Не е моя работа обаче да коментирам тази тема, това е политика на търговските вериги.

- На доста места в страната цената на хляба започна да се покачва. Можем ли да очакваме драстично поскъпване на продукта и за София?

В България хлябът е най-евтин в целия Европейски съюз. На места той е поскъпнал с 5 до 10 стотинки. Има леко поскъпване, но то е в рамките на стотинки. Българинът може да  понесе този ръст.

Тази година ще ядем най-качествения хляб. Реколтата е изключително добра, което ще позволи да не се слагат добавки, които вдигат себестойността на продукта.

- Очаквате ли драстично повишаване на цените на олиото и брашното, които през последните три седмици вървят нагоре?

Ръстът в цената на брашното е свързан с пшеницата. Реколтата за тази година вече е прибрана. Потвърдиха се прогнозите за добра реколта. Цената е стабилна и едва ли ще има чувствително поскъпване, като не изключвам и леко поевтиняване.

Проблемът с цената на олиото е, че реколтата и у нас е лоша. Заради незапомнената суша добивът е по-нисък. Българските рафинерии, изкупувайки по-малко, по-некачествена и на по-високи цени суровина, няма как да не калкулират и по-високи цени. Има елементи на нервност на пазара, тъй като слънчогледовата реколта все още не е прибрана. Още се правят прогнози, а пазарът се влияе от очакванията за изключително лоша реколта.

- Земеделски производители очакват доста по-слаба реколта от зърно в сравнение с миналата година. Как ще се отрази това? Ще стигнат ли зърнените ни запаси или ще се наложи да внасяме?

Реколтата от зърно е прибрана. Тя е три пъти повече, отколкото ни е необходимо, за да се изхраним. Няма никакви основания за притеснение.

Ние сме и в европейския пазар и както в момента ние изнасяме, не пречи и да се внесе. Ако се намери по-изгодно пшеница, би могло и да се внесе. Ние сме част от Европейския зърнен баланс и не можем по никакъв начин да ограничим експорта за други страни от ЕС без решението на европейската комисия. Тя също следи този зърнен баланс и ако има някакви притеснения, сама ще предприеме рестрикции по отношение на експорта.

Пшеница има. Реализира се на доста добри цени.

- Докъде стигнаха проверките, които ДАНС, НАП и Икономическа полиция започнаха на цените на месото и млякото по веригата  животновъди-преработватели-търговски вериги? Има ли вече някакви резултати?

Те по-скоро наблюдават тези процеси. Следят се тенденциите, вносът на суровини, дали продукцията отговаря на декларираните печалби и приходи. Когато и ако има нещо, службите ще го съобщят. Не очаквайте от министъра на земеделието да съобщи нещо, което са разкрили ДАНС или НАП. Важно е да се знае, че този сектор се наблюдава, защото там се въртят огромни обороти.

- Каква е следващата ви стъпка в защита на интересите на потребителите и консумацията на качествена храна?

Ние предприехме доста неща в годините назад. За съжаление българинът е притиснат от кризата и все по-рядко прибягва към качествените храни, които са по стандарт. Продължаваме да затвърждаваме тези стандарти, да ги налагаме в учебните заведения.

Правим всичко възможно да разширим периметъра на обектите, които контролираме. Не е лесно. Ние сме и голяма туристическа дестинация. Не бива с лека ръка да задраскваме доброто има на България като страна, която произвежда качествени хранителни продукти.

Работи се ежедневно и мисля, че резултатите се виждат. Хората знаят какво да търсят, имат и избора, който могат да направят.

- По ваша заповед се пуска за продажба земеделска земя от държавния поземлен фонд срещу поименни компенсаторни бонове. Малко след като това стана ясно, от партия „Зелените” казаха, че търгът е нагласен, тъй като информация за него е изтекла предварително и поискаха той да бъде спрян.Това така ли е и има ли вероятност търгът да се спре?

Това са необосновани нападки. Поименните компенсаторни бонове са емитирани като компенсаторен механизъм за обезщетение на собственици, на които земята не е върната. Вследствие на приватизацията немалко собственици останаха ощетени. Идеята беше с емитирането и получаването на тези бонове те да могат от държавния поземлен фонд, който не е малък, да купят земя. В годините назад различните правителства периодично са провеждали подобни търгове.

Преди повече от два месеца съм казал на земеделските служби да извършат инвентаризация на всичката земя, която не е обект на аренда и да предоставят информацията в Министерството на земеделието.

Хората, които следят тенденциите и това какво се случва в сектора, могат да предположат, че ще има такива търгове. В месеците назад аз, както и други колеги, сме коментирали, че държавата ще продава земи от държавния поземлен фонд. Ние не правим нещо за първи път, нито го правим тайно. Тези, които са направили съответните анализи, сигурно са купували компенсаторни бонове, но от това ще спечелят самите притежатели на тези книжа. Август миналата година компенсаторните бонове са стрували 29 стотинки, а август тази година те са над 80 стотинки. Така хората, които няма да си купуват земя, ще могат да осребрят тези хартийки и да получат стойност, близка до номинала. Това е справедливостта, за която говорим – хората, които са били ощетени при реституцията, или да си купят земя, или да могат да осребрят компенсаторните си бонове.

От друга страна тези хиляди декари, които сега не се обработват, ще могат да се обработват и за тях да са отпускат европейски субсидии. Този търг ще генерира 70-80 млн. лв., които в тази криза ще бъдат една допълнителна инжекция за икономиката.

Не виждам в какво ме обвиняват. Важното е хората да смятат, че това, което правим, е справедливо.

- От Комисията за финансов надзор съобщиха, че са се самосезирали и проверяват търговията с компенсаторки. Инспектира ли се и министерството на земеделието, за да се види от кого е излязла информация и дали евентуално има облагодетелствали се служители във ведомството?

Радвам се, че Комисията за финансов надзор се е самосезирала. Ако не го беше направила, щях да се свържа с тяхното ръководство и да помоля да направят проверка. Готови сме да предоставим каквато информация поискат и да сътрудничим, за да се види, че няма абсолютно нищо нередно и всичко е прозрачно. 

- Ще стигнат ли дървата за огрев през този отоплителен сезон? Ще има ли скок в цената им?

Да, ще стигнат. Повишеното търсене е свързано с експорта за Гърция. Знаете, че заради кризата хората там масово минават на твърдо гориво. В южната ни съседка цената на един кубик дърва вече е над 100 евро, а у нас е около 80 лв.

Наредил съм да се увеличи добивът от държавните горски предприятия с 10%, което ще предостави още 500 хил. кубически метра дърва за огрев. Това ще задоволи какъвто и да било дефицит. Ако и това не стигне, ще увеличим с още 10%. Имаме ресурса за това.

Коментари: 0