Модата в телекомуникациите се променя бързо

Дано телекомите са готови за 4G услугите, казва Антони Славински, председател на Асоциация "Телекомуникации" и председател на Настоятелството на Нов Български университет

324 ~ 3 мин. четене
Автор: Таня Киркова

-    Г-н Славински, за какъв бизнес в Антарктида си говорихте в БСК преди две седмици? Там има ли покритие някоя мобилна мрежа?

В БСК преди няколко седмици си говорихме за възможностите от българската станция в Антарктида да се издават пощенски марки.


- Къде сме в амбицията "Нов цифров ред в Европа". Държавата има ли проблем с честотите, които държат военните?

Както трябва и да се очаква, не сме сред водещите страни, но все още има време да се активизираме и да извлечем полза от тази грандиозна инициатива. Държавата винаги през последните 20-ина години е имала проблем с остатъците от честотната политика на Варшавския договор. По-важно е как са се решавали тези проблеми.


- Бихте ли оценили пазара на телекомуникационни услуги в България в момента. Накъде ще вървят цените? Защо Законът за електронните услуги не успява да дисциплинира и изчисти отношенията между компании и потребители?

Пазарът на телекомуникационни услуги в България според мен се развива нормално и сравнително добре, синхронно с европейската секторна политика, с щетите и несгодите, произлизащи от световната криза и с типичните българските нрави и обичаи. Всеки от тези три компонента оказва своето влияние в една или друга форма. Защо казвам сравнително добре? Да сте чули, че секторът трябва да се модернизира или че реформата е закъсняла? В общи линии това, което се изискваше през прехода и присъединяването, се случи…

И трите големи оператора се стараят да модернизират мрежите си, да разнообразят услугите и да подобрят качеството на обслужване. Е, за последното трудно можем да надскочим себе си.

Това че се очаква промяна на собствеността на някои или всичките просто доказва, че имаме пазарни отношения в сектора. Нашите оператори си имат своята цена и има интерес към тях.

Трудно ми е да правя сравнения за представянето на пистата на 3G услугите, но дано вече са обули шпайковете за 4G услугите.

Модата в телекомуникациите се променя бързо поради техническите нововъведения, поради конвергенцията, поради конкуренцията. С няколко думи модата е и ще бъде глобални, интегрирани и разнообразни услуги, с възможности за индивидуализация на кройката и разцветките…

Струва ми се, че законът е направен добре, но въпросът е как се прилага в този югоизточен край на Европа.


-  Ще се повтори ли приватизационната история на БТК и при Български пощи?

Това че има чужди инвеститори, е добре. Много по-важно е "Български пощи" да работят добре и да са печеливши, без да има значение какъв процент е държавното участие.


- В Асоциация "Телекомуникации" членуват четири университета, самият вие сте професор в Нов Български университет. Защо българските университети изпаднаха от класацията на университетите по света?

Добих чувството от зададения въпрос, че току що са изпаднали, а дълги години са били сред лидерите.Сигурно чувството ми е погрешно. Колкото до ситуацията с образованието (не само висшето) в България въпросът наистина е много тежък за решаване и изключително важен за бъдещето ни. Старая се да бъда кратък и ще отговоря телеграфно - решителни реформи, яко финансиране и симбиоза между световния опит и добрите български традиции.


- Еврокомисарят Нели Крус обяви на регионалната IT конференция, че за 90 % от 700 000 свободни работни места в Европа се изисква компютърна грамотност. Как е у нас?

Трудно ми е да дам точен отговор в проценти, но непрекъснато с чуват гласове за необходимостта от добре подготвени млади специалисти със знания в ИКТ сектора. Ясно е, че компютърната неграмотност трябва да бъде премахната, но очевидно това не е достатъчно. Необходими са ни добре подготвени, с висока квалификация, млади специалисти в ИКТ сектора.

Необходимо е те да могат да повишават и обновяват квалификацията си на всеки 4-5 години. При сегашните условия нещо в тази насока може да се постигне само с ефикасно сътрудничество на бизнеса и университетите.


- Имаме ли достатъчно подготвени специалисти в областта на информационно- комуникационните технологии? Увеличава ли се интересът към тези специалности?

Пазарът на труда в ИКТ сектора функционира и за всяко заплащане ще се намерят подходящите кадри.
Приемът на студенти в количествен план все още върви добре, но има обезпокоителни индикации в броя на кандидат-студентите. Ясно е, че демографската криза ще подложи на тежко изпитание университетите в България през следващите 7-8 години. Но по-добрите ще страдат по-малко. И това ще е най-добрата рейтингова система.

Интересът към ИКТ програмите е добър, но водещи в интересите на младите хора са правото, икономиката, управлението и психологията.

Подкрепи Economic.bg