Moody's прогнозира ръст от 2% за България

Агенцията потвърди стабилната си прогноза за страната ни

7032 ~ 4 мин. четене

Рейтингът на държавните облигации на България е Baa2 със стабилна прогноза, като е повишен от Baa3 през юли 2011 г. Вече ниският бюджетен дефицит като процент от БВП се очаква да се свие още повече през следващите две години. Това се посочва в годишния доклад на кредитната агенция Moody's за страната ни, разпространен от Министерството на финансите.

Националната програма за реформи на правителството поставя амбициозна цел за повишаване на стандарта на живот в България до 60% от средния за еврозоната до 2020 г.

Държавните финанси са здрави, с нисък размер на дълга по всички стандарти. Дефицитът на сектор Държавно управление се сви през последната година до 2,1% от БВП.

Moody’s очаква ръстът да е средно около 2% през периода 2012-2013 година.

Доходите в България би трябвало да задържат или свият разминаването с най-богатите държави в ЕС. Това продължаващо догонване е причината, поради която Moody’s оценява дългосрочната икономическа сила на държавата като висока (значително над средната).

Настоящата администрация превърна намаляването на престъпността и по-доброто усвояване на средствата от ЕС – две ключови институционални слабости – в основен приоритет, и има признаци за подобряване след избирането й през юли 2009 г.

Последният междинен доклад на ЕК за напредъка на България в реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност беше публикуван през февруари. Този доклад и други преди него похвалиха напредъка, постигнат в България, но подчертаха, че са необходими допълнителни реформи в съдебната система и полицията. Наскоро, техническите усилия за реформи бяха удвоени с цел постигане на друга цел: включване в безвизовото Шенгенско пространство.

Процентът на усвояване на евросредствата нарасна през последните две години, като 20% от отпуснатите средства за 2011-2013 г. бяха усвоени към 31 март 2012 г. Правителството също така неотдавна обяви, че ще работи в партньорство със Световната банка, ЕИБ и МБВР, като се опитва да се възползва от техните консултантски услуги.

Българските институции са силни, когато става въпрос за разумни фискални политики, парична политика и регулиране на банковата система. Регулаторите изискваха от банките да реинвестират своята печалба през годините на бума, а не да я репатрират към чуждестранните си дружества - майки, съобщават от МФ.

Фискалната позиция на България е много силна (съотношение дълг/БВП в размер на 16,3% към края на 2011 г., втората по ред най-ниска стойност в ЕС след Естония). Малко други държави с РВБ са успели да поддържат дълга си достатъчно нисък (като Хонконг е забележително изключение).

Тъй като дефицитът на България падна под 3% през 2011 г., се очаква скоро страната да излезе от Процедура по прекомерен дефицит.

Дефицитът на сектор Държавно управление продължи да се свива през 2011 г., като достигна 2,1% от БВП. Спадът в съотношението през 2011 г. беше отражение на съвкупността от здравословния растеж на номиналния БВП, повишаването на приходите и успеха на правителството в ограничаването на разходите.

Moody’s очаква дефицитът да достигне 2% от БВП през 2012 г., в сравнение с прогнозата на правителството за 1,4%. Това отклонение до голяма степен отразява нашите по-песимистични допускания по отношение на икономическия растеж: нашето допускане е, че икономиката ще нарасне с 0,9%, докато правителството очаква ръстът да достигне 1,4%.

Данъчните ставки на ДДС, корпоративния и подоходния данък в България са най-ниските в ЕС – съответно 20%, 10% и 10%. Правителството е решено да запази ниските данъчни ставки с цел да насърчава частните инвестиции, и досега това не е довело до макроикономически дисбаланси, нито до мехури. Правителството също така планира да се справи с недостига на социалноосигурителните вноски, като криминализира неплащането им и повиши минималните прагове, за да насърчи прехода от неформална към формална заетост.

През 2011 г. Народното събрание прие ново национално фискално правило, „Пакт за финансова стабилност“, в който са изложени две нови правила: да се гарантира, че годишният бюджетен дефицит няма да надхвърли 2% от БВП, и че годишните разходи на правителството ще останат под 40% от БВП.

Най-добрата съпоставка на България с равнопоставени държави в Европа са другите държави с режим на валутен борд или фиксирани курсове, като Литва (Baa1/стабилна) и Латвия (Baa3/положителна). И двете държави се справиха много по-зле по време на световната криза, с общ икономически спад в размер на над 20% в Латвия за периода 2008-2009 г. и 12% в Литва. Държавните показатели на България ще останат по-силни от тези на горните две държави в средносрочен план.

Външните показатели на държавите с рейтинг Baa са изключително разнообразни, но тези на България са значително по-добри от средните по отношение както на съотношенията външен дълг/БВП, външен дълг/приходи по текущата сметка и външен дълг/валутни резерви, така и на повишаването на икономическата стойност (EVI). Тези показатели, обаче, са доста благоприятни в сравнение с други държави, в които има валутен борд или фиксиран валутен курс, както беше посочено по-горе.

Рисковете, предизвикани от режима на валутен борд, са свързани основно с последващите рискове в случай че системата бъде изоставена или не издържи. Обаче, това е риск с ниска вероятност. Политическият риск е нисък, тъй като има огромен консенсус за поддържането на валутния борд и на политическа рамка.

Подкрепи Economic.bg