Необлагаем минимум за минималната заплата е по-скоро полулизъм

Ако идеята стане факт по начина, по който е замислена, може би половината от имащите право няма да могат да си възстановят данъка, е мнението на Петър Пешев, управител на ИП "Бул Тренд Брокеридж"

3881 ~ 5 мин. четене
Автор: Атанас Христов

- Г-н Пешев, какъв ще е фискалният ефект от въвеждането на необлагаем минимум за минималната работна заплата?

Не може да се каже какъв ще е общият ефект от въвеждането на необлагаемия минимум. Според данни на управляващите прекият ефект ще е 150 млн. лв. по-малко приходи от данък общ доход. Това обаче е при хипотезата, че всички работещи на 340 лв. станат обект на тази политика и си възстановят платения данък.

Възстановяването на платения данък става с подаването на данъчна декларация през 2015 г. и изисква разходи за данъчни консултации. Това означава, че не всички, които имат право ще се възползват от правото си, т.е. несъбраните приходи реално ще са по-малко от разчетите. Политиката на правителството по-скоро прилича на ПР акция.

Косвените ефекти за бюджета ще са от ДДС, акцизи и последващи данъци върху доходите, генерирани в резултат на нарасналото потребление на лицата с възстановен данък. Идеята е чрез потребителските разходи да се получи мултипликативен ефект върху икономиката, който освен до нарастването ѝ да доведе до последващ ръст на данъчните приходи.

- Ще се случи ли реално тази идея?

Всичко е в ръцете на правителството, законодателя и приходните агенции. Ако идеята стане факт по начина, по който е замислена, може би половината от имащите право няма да могат да си възстановят данъка. Причината се корени във факта, че не всички ще успеят да си попълнят и подадат данъчните декларации в срок, с които да си възстановят платения данък върху дохода. Данъчната администрация ще бъде натоварена със стотици хиляди декларации, които трябва да обработва. Това ще отнеме ресурс от данъчните власти за изпълнението на другите им задължения и дори може да доведе до спад при събираемостта на приходите по другите пера. 

- Възможен ли е сценарий, при който работещите и работодателите се разбират за трудов договор на минимална заплата плюс допълнително заплащане "под масата"?

Сивата икономика е нещо, за което всеки говори, че я има и е с голям дял, но достоверни данни няма. И сега сигурно има много работещи без трудов договор, както и назначени на непълен работен ден, но работещи на пълен работен ден, сигурно има и заети с по-високи заплати от официалните. Налице са обаче и сериозни санкции, предвидени от законодателя. Не вярвам картината със сивата икономика да се промени коренно. 

- Ако това се случи - колко би загубил бюджетът?

Според министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов около 460 хил. души получават доходи по-ниски или равни на 340 лв. месечно. В тази група влизат осигурените на минимална работна заплата, както и тези с намалено работно време. Това ще струва на бюджета за 2015 г. около 150 млн. лв. 

- Какви бяха позитивите и негативите от въвеждането на плоския данък през 2008 г.?

Позитивите са, че е по-лесен за администриране, а ниската му стойност предполагаше, че все повече хора ще желаят да го плащат и ще изкарат доходите си на светло. Той трябваше да доведе до много нови инвестиции, заради по-ниските разходи за труд. Заради изсветляването на икономиката и заради привлечените инвестиции, той трябваше да доведе до по-големи постъпления в бюджета от данъка върху доходите на физическите лица. Заради кризата и другите фактори това не се случва според очакванията.

Плоският данък обаче води до нарастване на неравенството в доходите и е несправедлив от социално-икономическа гледна точка. Той води до разслоение в обществото. Плоският данък води до ситуация на малка и маргинализирана средна класа и до голям брой на работещите бедни, като малкото богати контролират всички ресурси в страната.

Скандинавските страни, в които освен, че е налице прогресивно данъчно облагане, се плащат и най-високите в процентно изражение данъци. Но те са в челните места по конкурентоспособност, иновации, качеството на образованието и услугите.

Няма заместител обаче на ефективното преразпределение през бюджета. Ако с по-високите данъчни ставки се цели закупуването на военни фрегати, ескадрили от изтребители, или пък се увеличат механично пенсии и социални плащания, то след няколко години или десетилетия икономиката ще крушира подобно на Гърция и Испания, в които безработицата в момента гони 30%. 

- Не е ли малко парадоксално Пламен Орешарски, който като финансов министър в кабинета "Станишев" въведе плоския данък, сега да го премахне като премиер?

Разбира се, че ще е интересно премиерът на страната да даде отговор, защо при прегряваща икономика по времето на неговото управление, държавата водеше проциклична фискална политика и намаляваше данъци и осигуровки. Сега освен, че не са налични средства за провеждането на икономически политики, не могат и да се понижат някои данъци, с които да се стимулира вътрешното търсене.

Сегашното въвеждане на разновидност на необлагаемия  минимум не означава, че плоския данък е отменен и сме преминали към прогресивно данъчно облагане. 

- Защо се стига до този парадокс?

Вероятно става въпрос за някакъв еволюционен процес в разбиранията. Вероятно се цели да се спечелят симпатиите на най-бедните и на избирателите. Тази мярка ще бъде усетена едва през 2015 г. и по-скоро прилича на популизъм. 

- По-добра идея ли е да се върне прогресивното облагане?

Прогресивното данъчно облагане е работещото данъчно облагане, което намалява неравенството на доходите и което позволява провеждане на политики за интелигентен икономически растеж. Достатъчно е да кажем, че в над 90% от развитите страни, данъците са с прогресивна скала.

Да вземаш от тези с високи доходи, които имат монопол над някакви лични, умствени, и някакви уникални качества по-голям процентен данък е съвсем логично. Част от тези приходи обаче трябва да бъдат ефективно насочвани към най-бедните, така че да могат да повишат образованието си и здравния си статус и да могат да се измъкнат от порочния кръг на бедността, който иначе се самоподхранва.

Друга част трябва да бъдат вложени в иновации, разходи за научни изследвания и разходи за повишаване качеството на образованието в страната. Доходната политика е функция от степента на икономическо развитие. Южна Европа пробва с подоходна политика да настигне конкурентните и иновативни икономики на Северна Европа, но се провали.

Плоският данък е все едно да пишеш с два пръста на компютърната клавиатура и с поглед да следиш какво натиска всеки от двата пръста. Да, не се правят грешки, но е ужасно бавно и неефективно спрямо използването на десетопръстната система и оставаш неконкурентен спрямо тези, които са се научили и със затворени очи да пишат с десетте си пръста.

Подкрепи Economic.bg