Декарбонизацията на Европа трябва да върви ръка за ръка с конкурентоспособността

Европа не може да разглежда декарбонизацията изолирано, а трябва да подходи разумно. Този процес трябва да върви ръка за ръка с конкурентоспособността. Това каза Ян Дусик, заместник генералният директор в ГД „Действия по климата“ (DG CLIMA) на Европейската комисия (ЕК) по време на международния форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg.

Това вече е заложено в Чистата индустриална сделка. В момента реализираме програма, която обхваща множество направления и стратегии", заяви Дусик.

Той обясни, че първата посока е осигуряването на достъпна чиста енергия за Европа. Според него, континентът трябва да си осигури достатъчно количество чиста енергия, която ще позволи на граждани и бизнес да продължат с декарбонизацията, а това е въпрос не само на икономика, но и на сигурност и устойчивост.

Знаем, че енергията е кръвоносната система на икономиката“, добави той.

По думите му, възможно решение е Европа да стане по-добра в собственото производство на енергия, както и да диверсифицира своя внос на суровини.

Климатичните промени вече се случват, компаниите трябва да се приготвят да работят в свят, който ще е по-горещ с поне 1.5°C“, каза той.

В случая на Европа, това ще е 3°C по-високи температури.

Източник на финансиране

За да се изправи Старият континент пред новата реалност обаче е необходимо финансиране и по думите на Дусик, Европейската система за търговия с емисии (ETS) предоставя точно това.

Тя е огромен източник на приходи. Системата финансира Фонда за модернизация и иновация“, добави Дусик.

Отделно, новият бюджет на ЕС, предложен от ЕК за следващите 7 години, заделя 35% от средствата си за инвестиции за климата и околната среда.

Фокусът на Чистата индустриална сделка

Дусик засегна и темата за Чистата индустриална сделка, като спомена, че тя се фокусира върху два основни сектора:

• Върху енергоинтензивната индустрия;
• Върху сектора на устойчивите технологии.

Едното направление са енергоемките индустрии и въпросът как можем да им помогнем да се адаптират и да се декарбонизират — да преминат към електрификация, където е възможно, да намерят нови енергийни източници като зеления водород, да разработят решения за улавяне, съхранение и използване на въглерод, както и за прилагане на възобновяеми енергии и технологии за отстраняване на въглерода", каза той.

Колкото до сектора на устойчивите технологии, заместник генералният директор видя „голям потенциал и много възможности“ в България. Той сподели свой разговор с българската индустрия, на който са били обсъждани възможности, свързани с кръговата икономика, с по-високата ефективност и с по-доброто сътрудничество по веригите на стойността.

По думите на Дусик, Зелената сделка вече дава резултати, като 20-годишният опит с Европейската система за търговия с емисии е позволил намаляването на въглеродните емисии в засегнатите сектори с 50%, като в същото време икономиката е продължила да расте.

Виждаме, че отделянето на икономическия растеж от въглеродните емисии работи. Системата се надгражда – предстои да обхване и домакинствата, и транспортния сектор, а вече покрива около 70% от европейската икономика. Тя реално намалява емисиите и ни дава увереност, че ще постигнем целта за 55% намаление до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. В момента обсъждаме и целта за 2040 г.“, обобщи той.