Новите енергийни цени са удар по икономиката
Според Българската стопанска камара не може и не трябва енергийните цени да се определят дни преди влизането им в сила
За пореден път ставаме свидетели на решения на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), които водят до задълбочаване проблемите в управлението и развитието на енергийната система и на икономиката, като цяло. Това е становището на Българската стопанска камара (БСК) изразено по повод драстичния спад на цените, на които се изкупува зелената енергия от 1 юли.
Не може и не трябва енергийните цени да се определят дни преди влизането им в сила, след като са обект на централизирано управление. Това е рецидив в поведението на ДКЕВР, който пречи на бизнеса да планира развитието си, да формира инвестиционната си политика и да създава ясна конкурентна среда, се казва в становището на камарата. "Подобен подход на управление на енергийния сектор, особено в условия на икономическа криза, създава предпоставки за допълнително влошаване на бизнес средата и създаване на нови социално-икономически проблеми в България", допълват от там.
Стопанската каматра припомня, че през 2007 г. България е приела решение и направила необходимите законови промени за либерализация на енергийния пазар. "Последните стъпки по определяне на енергийните цени показват, че сме безкрайно далеч от либерализацията, която е изискване на общата европейска политика и на европейските директиви. Пет години след това решение либерализацията на енергийния пазар не е факт!", казват от БСК.
Според бизнес организацията с увеличението на енергийните цени с над 13% за битовото потребление и над 16% за бизнеса, фактически се увеличава ножицата на кръстосаното субсидиране, което е сред ключовите проблеми в енергетиката. "Тази непазарна политика се прехвърля и при топлоподаването. Енергийните цени продължават да бъдат ползвани като инструмент за провеждане на социална политика, което е дълбоко погрешно, непазарно и недалновидно. В този смисъл, приветстваме намерението на правителството да компенсира социално-слабите потребители на енергия. Това е правилният подход - компенсиране чрез социалните фондове, а не чрез цени! Кръстосаното субсидиране блокира и реализацията на една от основните препоръки на ЕС за повишаване на енергийната ефективност", се казва още в становището.
Като нелогично е определено увеличението на цените да се обяснява само с въведените в експлоатация нови ВЕИ-мощности. "Нереалистично е едва 6 месеца след последната актуализация на цените новите „зелени" мощности да са се увеличили в размери, водещи до ново 13/16-процентно увеличение на цените!", казват от БСК.
Те считат за сериозен проблем, по отношение на ценообразуването, упоритото прилагане на възприетия разходопокривен метод, който засилва интереса на производителите на енергия да купуват скъпи суровини и оборудване, и да не инвестират в повишаване на производствената ефективност. "Те нямат стимул да намаляват разходите си, респективно - себестойността на енергията. Това деформира енергийния пазар, който е в основата на ценовата пирамида и по линията на междуотрасловите връзки води до влошаване на конкурентоспособността на останалите производства, свиване на инвестициите и на работните места. В резултат от този недалновиден подход на управление на цените в енергетиката, налице е непрекъснато увеличение на разходите в този сектор при успоредно свиване на разходите в останалите сектори на икономиката, вкл. инвестиции, работни места, заплати. Всичко това се случва в условия на икономическа криза, когато България се нуждае изключително много от инвестиции и справяне с проблемите на трудовия пазар", завършват от организацията.