Обвиняват икономиите

Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,7 май, 2012 година. Преводът е на Института за пазарна икономика, с любезното позволение на автора. 

Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

Отричането води до колективно икономическо самоубийство в Европа и САЩ. В неделя французите избраха президент социалист, който иска да увеличи данъците на тъй неуловимите богаташи и да продължи да харчи сякаш утрешния ден няма да дойде.

Мнозина в лявото пространство, включително и европейските социалисти, Ню-Йорк Таймс и неговия икономист Пол Кругман, грешно настояват, че Европа и дори Щатите са обременени от икономии. Тяхното твърдение е, че правителствата не харчат достатъчно за намаляване на безработицата. Искат по-високи данъци на най-продуктивните от обществото, както и по-силна държавна намеса. Всички те страдат от колективна загуба на памет. Нима не помнят, че социализмът не проработи? Всеки път през последните две столетия, в който е било пробвано „лечението” на по-експанзивната държавна политика, се е стигало до провал. Но левите като че ли не могат да се поучат.

Когато сегашната икономическа криза се разрази – предизвикана до голяма степен от създадения от държавата балон на недвижимите имоти – ни бе казано, че ако правителството хвърли още един трилион и надуе дефицита, всичко ще се оправи. Нима това стана в Щатите? Не. Или пък може би във Великобритания? Не. Във Франция? Не. Италия? Не. Испания? Не. Та дори и левите не искат да се захващат с Гърция. Съпровождащата графика показва как вместо икономиите, за които някои толкова хленчат, държавните разходи са се увеличили като процент от БВП във всички водещи икономики. По думите на самите леви безработицата вече трябваше да е спаднала, но всъщност се случва точно обратното. В САЩ тя се е снижила леко, но процентът на заетите в работната сила продължава да намалява, така че реалната цифра е около 15%.

Иронията е, че отказът на левите както в Европа, така и в Щатите да третират истинския проблем ще доведе до насилствени икономии, с които реалният доход на повечето хора ще падне. Покачването на инфлацията в повечето европейски държави и САЩ изпреварва приходите, но това, на което сме свидетели, е едва началото.

Съотношението дълг-БВП продължава да расте във всички развити икономики и, погледнато реално, тази тенденция ще продължава, докато не настъпи обрат в курса на политиката или инфлационна вълна не подкопае стойността на задълженията. В Германия канцлера Ангела Меркел настоява пред своите колеги за намаляване на разходите, за да се справят с фискалната реалност и да спасят еврото. Изборите в Гърция и Франция показват, че нейните призиви ще останат нечути и Европейската централна банка ще бъде притисната да продължава с бълването на пари – чрез покупки на държавни облигации и/или намаляване на лихвите по заемите към банки. В крайна сметка всичко това означава още повече инфлация, водеща до спад на реалния доход.

От големите икономики само Германия успя да намали безработицата и то благодарение до голяма степен на дълбоки реформи в трудовото законодателство. Те позволиха на работодателите да освобождават работници, което ги стимулира да наемат повече служители. Дори и така обаче немската икономика се забавя и може да бъде въвлечена в новата рецесия, в която останалите Европейски държави са на път да влязат.

Следващата година няма да е приятна. Новата Европейска рецесия само ще се задълбочи и разпростре с прилагането на тъй наречения „ лек” на социалистите. Щатите ги очаква масивно увеличение на данъците с 3,6% от 1-ви януари, което ще се случи, освен ако Конгресът не удължи данъчните съкращения на Джордж Буш и другите основни облекчения, чиито срок изтича в края на годината. За да се случи това и двете камари на Конгреса ще трябва да го одобрят, а Обама да го подпише. Дори и Републиканците да спечелят мнозинство в двете камари и Мит Ромни да бъде избран за президент, те няма да встъпят в длъжност до януари, когато изтичат и облекченията.

Няма гаранции, че Обама и Демократите ще удължат сроковете на данъчните съкращения в периода на затишие, когато се сменя управлението, независимо дали спечелят или не. Дори и Републиканците да победят, няма да имат нужните 60 гласа, които ще им трябват в Сената, ако Демократите откажат да ги подкрепят. Несигурността относно какво ще се случи ще се натрупва до края на годината, което ще възпре разрастването на бизнеса и трудовата заетост. Това, добавено към лавината от нови банкови регулации и изискването да се докладва печалбата от лихви и дивиденти от чуждестранни източници, ще изгони продуктивния капитал от Щатите. Заможните в Европа и САЩ няма просто да седят, за да бъдат ограбвани от корумпирани и некомпетентни правителства. Да си богат значи да си мобилен. Има много приятни места на този свят, където за заможните и техните пари се грижат добре.

Европа е в рецесия и по всяка вероятност до януари и САЩ ще я последва. Централните банки ще инфлират валутата, за да се справят с дълга, хората ще обеднеят, а богатите ще са си тръгнали. Всичко това е толкова ненужно.