Орешарски: Износът ще ни изведе от кризата
Забавени структурни реформи спъват икономиката, уверен е премиерът
Монетарната и фискалната политика е била и продължава да бъде важна. Тя пази доходите на гражданите от обезценяване. Това обаче не е достатъчно. Видяхме как пета година страната е в рецесия и относителната ни фискална стабилност не помага, за да излезем по-бързо от кризата. Очевидно е, че трябва да търсим стимулаторите на растежа. Много бих се радвал, ако успеем - и към това са насочени нашите усилия - да ориентираме повече икономиката ни към експорт. Считам, че това е най-верният път. Това каза премиерът Пламен Орешарски след участието си на Годишната среща на новите шампиони в китайския град Далиен.
По думите на министър-председателя вътрешното търсене също стимулира икономическата активност, но според него е по-важно да успеем да произвеждаме повече и да изнасяме, тоест да има експортно ориентиран растеж.
Структурни реформи и структурно адаптиране на икономиките е начинът за излизане от кризата в Европа, заяви още Орешарски. "Винаги съм считал, че стабилната фискална позиция е добра предпоставка, но само тя не е достатъчна, както видяхме и от нашия собствен опит", добави премиерът.
В рамките на участието си в дискусията за Европа премиерът Орешарски акцентира и върху отношенията между устойчивото икономическо развитие и фискалната политика. Той напомни, че във всички периоди на криза след 2000 г. в Европа доминира препоръката за фискална рестрикция като ключов фактор за дългосрочна конкурентоспособност и създаване на устойчиво икономическо развитие. "Това е вярно, но от българския опит имаме интересни поуки. В добрите времена преди кризата България водеше много разумна фискална политика със стриктни банкови регулации, силен банков надзор, бюджетни излишъци между 2-3% от БВП всяка година, консолидиран фискален резерв, изплащан държавен дълг", напомни Пламен Орешарски.
Той отбеляза, че тази относително консервативна политика продължи и в период на криза. "Фискалните параметри в моята страна са отлични, бюджетният дефицит е между 1 и 2%, последните години нивото на дълга е около 16% от БВП, банковата система е стабилна. Въпреки това обаче икономиката не действа добре, защото структурните реформи бяха забавени. Виждането ми преди кризата беше, че стабилната фискална позиция е важна в дългосрочен хоризонт. Сега за мен по-важни са структурните мерки. Монетарната и фискалната стабилност се явяват втори фактор", каза министър-председателят.