Плевнелиев свиква КСНС за еврофинансирането
Подкрепих гражданското общество в неговите искания, заяви президентът
Президентът Росен Плевнелиев свиква КСНС през февруари по повод финансирането на стратегическите приоритети на България чрез механизмите на Европейския съюз (ЕС) и Договора за партньорство с Европейската комисия (ЕК) за периода 2014-2020 г. Това стана ясно по време на представения от държавния глава отчет по повод 2 години от встъпването му в длъжност, цитиран от bTV.
По думите му през изминалата година, която е била година на противоречия и на остро противопоставяне, той е останал обединител на нацията. Плевнелиев отчете 2013 г. като "година на гражданската енергия", което ще помогне 2014 г. да се превърне в "годината на отворените решения".
Според държавния глава особено опасен е митът, че политическата класа в България трябва да бъде изместена. Той обясни, че решението за страната ни не е през нова доза революции, месии и популисти, а чрез работещи институции. Той подчерта, че не подкрепя конкретни политически личности в политическия живот.
"Ако подкрепях определени политически субекти бих бил президент-разединител. Направих обратното - подкрепих гражданското общество в неговите искания. Президентът е обединител на нацията, не на управляващите, на една или друга партия", посочи държавният глава.
Плевнелиев определи 2013 г. като "година на гражданското общество", в която гражданите са показали с действията си, че се заражда нова съзидателна енергия. "Протестите наложиха дебата за справедливостта в държавата и чувствителността на обществото към действията на политиците", заяви държавният глава.
"Функционирането на пазарната икономика е затруднено от корупцията, олигархията и монополите. Това са пречки пред инвестициите. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори", продължи държавният глава. По думите му политиците не трябва да командват и кадруват съдебната система, а трябва да "заработят за народа, не за себе си", допълни той.
Плевнелиев разпозна липсата на доверие като най-тежък проблем за българското общество. "Искането на хората за морал в политиката може да е закъсняло, след толкова много разочарования в годините на прехода, но днес и за в бъдеще то е безспорно. Най-тежкият дефицит днес, най-сериозният проблем, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие. Ниското доверие на гражданите затормозява работата на институциите, подкопава основите, на които е изградена държавата, и дава храна на някои от най-уродливите явления в съвременния свят, на които станахме свидетели през годината - ксенофобия, псевдопатриотизъм, безпардонен популизъм, реваншизъм, използване езика на омразата и политически инженеринг, включително и чрез поставяне под въпрос на европейската посока и демократични устои на държавата, както и на основни национал и ценности като толерантност, етно-религиозен мир, уважение към различния и други", категоричен е държавният глава.