Плоският данък ли е най-големият проблем на икономиката ни

Удобната „дъвка” в предизборните дебати позволява да се бяга от наистина проблемните и трудни теми

Плоският данък ли е най-големият проблем на икономиката ни
Автор: Десислава Николова

Ако човек следи предизборните дебати по медиите, би останал с впечатлението, че плоският данък върху доходите е може би най-големият въпрос, който трябва да се реши след изборите. Дали да се запази, да има ли необлагаем минимум и колко точно да бъде той, да се въведе ли известна прогресивност за доходи над определен размер, да се накажат ли „богатите” с по-високи данъци и т.н. Представителите на всички партии без изключение влизат в тази дискусия с плам и ентусиазъм, без да скъпят време и думи, за да ни убедят в своето гледище.

Това, което статистиката до момента показва за пропорционалния (известен още като плосък) данък върху доходите, е, че той работи успешно вече повече от шест  години: генерира постоянен ръст на приходите от този данък в бюджета и стимулира хората да работят повече и да декларират доходите си. За разлика от редица други държавни политики и системи, които не работят или оцеляват на „изкуствено дишане” от държавата – пенсионна система, здравеопазване, образование, вътрешен ред, съдебна система и правораздаване, енергийна политика, административно обслужване, и т.н., и т.н.

Но въпросът за провала в тези държавни системи и спешната нужда от реформи удобно не се повдига в предизборните дебати или ако това става, не се навлиза в дълбочина и не се дискутират конкретни предложения за промяна. Плоският данък е къде-къде по-удобна за дебат тема. Аргументите на противниците на пропорционалния данък нямат нищо общо с числата и икономическата теория и се въртят единствено около някакво субективно усещане за справедливост – според тях е по-справедливо да се изземе колкото се може повече от т.нар. „богати”, за да може те да се накажат за високите си доходи. Никой, обаче, не отчита простата икономическа връзка, че по-високите данъци означават повече сива икономика, защото т.нар. богати винаги ще намерят начин да заобиколят плащането им. И обратно - ниските данъци стимулират излизането на светло.

Точно това се видя ясно след въвеждането на пропорционалния 10%-тен данък върху доходите от 2008 г., точно преди кризата. Въпреки огромната загуба на работни места (близо половин милион между 2009 и 2012 г.), данъкът върху доходите на физическите лица по трудови договори беше единственият данък, приходите от който не спряха да растат през най-тежките години за икономиката и бюджета.

От графиката се вижда ясно, че на фона на резкия спад на общите данъчни приходи в републиканския бюджет през 2009 г., приходите от данъка върху доходите на физическите лица продължават да растат – и това, въпреки загубата на над 100 000 работни места само през 2009 година. Единственото обяснение зад разминаването между динамиката в данъчните приходи от данъка върху доходите и тази в броя на работещите е изсветляване на икономиката и то – точно при трудовите доходи.

Трябва да се има предвид, че данъците върху доходите на физическите лица включват освен 10%-ната ставка за доходи по трудови правоотношения, също така и патентен данък (който е с други ставки) и данъци върху доходите от авторски, творчески и др. дейности, при които реално данъкът е по-нисък заради приспадане на различен процент признати разходи. Предвид това, за да се провери как работи и доколко е ефективен пропорционалният данък върху доходите, най-удачно би било да се разглеждат само приходите от данъка върху доходите по трудови правоотношения. Приходите от този данък растат във всички години от 2008 до 2013 г. – дори и през 2010 г., когато общите приходите от данъците върху доходите на физическите лица намаляват леко със 17 млн. лева. Тази положителна тенденция продължава и през 2014 г., като за първите седем месеца приходите от данъка върху доходите по трудови отношения достигат 1,19 млрд. лева спрямо 1,04 млрд. лева година по-рано, т.е. нарастват с около 153 млн. лева.

Толкова за плоския данък – удобната „дъвка” в предизборните дебати, която позволява да се бяга от наистина проблемните и трудни теми. Не би било лошо следващият път, когато някой се захване да се „бори” срещу този данък, да има предвид числата по-горе. Хубаво би било да обясни също така как точно ще компенсира общо взето сигурната загуба на приходи в бюджета, ако отново въведем прогресивна скала на облагане. Защото такава неминуемо ще последва заради повечето сива икономика, отлива на инвеститори и по-големия разход на данъчната администрация по събирането на данъка.

Източник: Институт за пазарна икономика

Коментари: 0