Потреблението ще расте при намаляваща заетост

Г-н Павлов, безработицата ли е най-големият проблем на България?

Създаването на работни места е важна цел на всяка икономика. В ситуация, в която броят на работните места се е редуцирал с 400 хил. за четири години, да се говори за работни места е наистина логично. Примерите в САЩ показват, че изборите се печелят от онази партия, която през последните три тримесечия създава достатъчно работни места. Ние се приближаваме към период на избори и няма лошо тази тема да получи повече внимание.

В анализа на "УниКредит Булбанк", който изнесохте се казва, че очаквате икономически ръст от 1.7% през 2013 г. От къде ще дойде той при положение, че се очаква ръст на безработицата и влошаване на ситуацията в Европа?

Ситуацията е трудна. В момента националните сметки показват увеличено индивидуално потребление при спадаща заетост. Собственият ни опит, през последните няколко тримесечия показва, че е възможно увеличение на индивидуалното потребление при намаляваща заетост.

Спадът в заетостта се е редуцирал дотолкова, че не пречи индивидуалното потребление да започне да нараства. Други фактори помагат това да се случи.

Какви са тези други фактори?

Заплатите нарастват с между 7% и 8% номинално. Предполагам, че действително заплатите нарастват по-бавно - с 2-3%, но дори при такъв ръст е възможно да се стигне до увеличаване на индивидуалното потребление. Нашата прогноза разчита на това, че този феномен ще се възпроизведе и догодина. Заетостта ще се запази на нивата от момента и в същото време потреблението ще ускори растежа си, защото ще има една доза повече сигурност в икономиката. Това ще накара домакинствата да отделят една част от това, което спестяват и да го насочат за потребление.

Когато икономиката расте с 1%, малки неща са в състояние да я тласнат малко нагоре или да я свалят малко надолу. Ние сме в тази зона, в която растежът е много нисък и мъничките неща са това, което влияе на крайния резултат.

Смятате ли, че нормата на спестяванията е достигнала своя пик и сега парите от банките ще започнат да се връщат в икономиката?

Предстои да видим, надявам се, че да. Нормата на спестяване в момента е около 24% от БВП. Не е много ясно кой точно спестява - дали домакинствата или корпоративният сектор. Това има значение, но няма достатъчно ясно отчетни данни, за да можем да оценим този аспект.

Има добри причини да смятаме, че тази норма на спестяване ще започне да пада. В икономиката има все повече ликвидност и при положение, че тази ликвидност не може да отиде в нови кредити, защото няма търсене на кредити, тогава ефектът от тази ликвидност върху пазарите ще е под формата на спад при лихвите по депозитите. Надявам се, че това ще се пренесе върху лихвите по кредитите.

Като паднат лихвите по депозитите, стимулите за спестяване ще се редуцират. Следователно нормата на спестяване трябва да започне да намалява. Домакинствата ще отделят малко по-голяма част от доходите си за потребление, а не за спестяване. Това пък трябва да даде малък тласък на потребителските разходи, така както го оценяват националните сметки.

Смятате ли, че заради липсата на алтернативи за инвестиции в България, домакинствата ще започнат да харчат парите от депозитите си?

Говорим за много малка промяна в поведението на домакинствата. Когато 4 години домакинствата са отлагали определени разходи, например покупка на електроуреди, на кола, на жилище, сега ще предприемат такива стъпки. Идва един момент, в който човек си казва, че нещата наистина са много трудни, но няма изгледи да станат по-добре, а не може да се чака до безкрай.

Тези неща са в главите на хората и аз си мисля, че те ще започнат да харчат малко повече. Става въпрос за много малка разлика, а не за някаква драматична промяна в поведението на домакинствата.

Тоест няма да започне масово харчене на пари догодина?

Това просто няма да се случи. Има очертаваща се тенденция, че е достигнат пика на нормата на спестяване. Пикът отминава и икономиката ще започне да се настройва към нов режим на работа. Особено, ако външната среда продължи да се подобрява.

Всъщност какво е мнението Ви за външната среда? Ще се подобрява или ще се влошава?

Мисля, че става по-добре. За да се реши дълговата криза, която е в основата на неволите на българската икономика през последните четири години, се изисква доста време. Изисква се правителствата да стабилизират публичните си финанси и да редуцират дълга си. Това изисква доста време. Когато имате задлъжнялост над 100%, можете да я намалите с 1% - 2% на година. Ако го направят с повече, ще вкарат икономиката си в такава рецесия, че ще я разрушат.

Европа трябва да се фокусира върху структурните си проблеми, върху архитектурата на Еврозоната и грешките, които бяха допуснати там, когато Еврозоната се създаваше. На Европа и трябва по-далеч стигащ фискален съюз, на Европа и трябва политически съюз. Тези неща не стават за една нощ. За тях трябва да се работи много, трябва да се убеди общественото мнение в отделните страни, че това трябва да се подкрепи и тогава политиците ще могат да отидат в Брюксел и да искат увеличение на преразпределението на БВП в ЕС.

На Европа ще й трябват две години, за да изгради банков съюз. За да изгради по-далеч стигащ фискален съюз - най-малко 3-4, а дори и 5 години.

Успоредно с това вървят дискусии за разширяване на политическия съюз. Дискусията е много трудна. Напрежението е голямо. Хората са разделени. Предстои дълъг път, но посоката е правилна и тези неща ще ни доведат до края на кризата. Те са в ход. На масата са, работи се по тях. Банковият съюз се придвижва с много бързи темпове, като се има предвид с каква скорост Брюксел произвежда решения и ги изпълнява.

Какво смятате за решението на Финансовото министерство да обложи лихвите по депозитите?

Банките имат отношение дотолкова, доколкото са само технически изпълнители, защото финансовите институции не са участвали във вземането на това решение.

Моето лично мнение е, че на нашата икономика и трябват повече стимули за национални спестявания, а не по-малко. Лихвите по депозитите са стимул за тези, които спестяват. На нашата икономика и трябват такива стимули. Защото тя не може да привлече спестявания отвън. Ние живеем в свят, в който няма да видим капиталовите потоци да достигнат нивата си от 2006 - 2008 г., поне още две десетилетия. Обаче ако ние нямаме политика за стимули на собствените си спестявания, няма как да финансираме инвестициите. Без инвестиции за икономиката, процесът на модернизация на обществото просто ще спре за няколко години.

Смятате ли, че това е прокризисна мярка, а не антикризисна?

Ами на практика е прокризисна. Моето дълбоко убеждение е, че България се нуждае от повече мерки за насърчаване на спестяванията, а не от по-малко. В момента нормата на спестяване е 24% от БВП. Външни спестявания няма, а инвестициите са някъде около 22%. Балансът между спестяванията и инвестициите се затваря през това, което става с международните спестявания. Ние сега използваме част от националните спестявания, за да връщаме онези спестявания, които сме получили от останалия свят в годините на бума.

На тази икономика и трябва много повече капитал, за да може да преодолее изоставането от гледна точка на съществуващия потенциал да се произвежда, за да може и доходите да нарастват изпреварващо. Ние трябва да имаме икономическа политика, която е ориентирана към това инвестициите да не са 22%, както сега, а да са 25%-26% дългосрочно. Тогава остава въпросът колко чуждестранни спестявания можем да привличаме устойчиво, така че да финансираме това ниво на инвестициите. И отговорът е вероятно 5-6% спрямо БВП. Защото се смята, че това е нивото на дефицит по текущата сметка, с който икономиката може да работи, без да създаде криза на платежния баланс. Като извадим от 25% тези 6%, остават 19%. Значи трябва да имаме национални спестявания поне 19% от БВП.

Преди кризата процентът беше средно годишно 13%. Ако се върнем към периода на бум с ниво на спестяванията от 13% спрямо БВП и не можем да привличаме повече от 5%-6% спестявания от външния свят, това ни обрича на инвестиции, които са 18%-19% от БВП. Тогава модернизацията на българската икономика никога няма да се случи и България ще си остане страна от третия свят завинаги.