Повишаването на минималната заплата води до безработица

Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) ще натовари бизнеса допълнително, което ще наложи предприемането на мерки за неговото компенсиране. Това е становището на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), по повод обявеното увеличение до 310 лв. от 1 януари 2013 г.

"Минималната работна заплата (МРЗ) не е социална помощ, а финансова равностойност за положен труд. Поради това МРЗ в България следва да бъде определена на база икономическите предпоставки в страната, определящи финансовата равностойност на положения труд. Сравнителните данни между показателите за България и на държавите от ЕС показват, че финансовата равностойност на труда не е пропорционална на производителността и на ръста на БВП", е становището на палатата.

Поради тази причина БТПП не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

Експертите на Палатата базират своите оценки на няколко макроикономически показатели в България и Европейския съюз (ЕС) като цяло. По данни на Евростат за 2011 г. България е на последно място сред държавите от ЕС по БВП на глава от населението в стандарти на покупателна способност.

И през второто тримесечие на 2012 г. в България се запазва изпреварващата тенденция в увеличението на работната заплата в сравнение с другите държави от ЕС. Страната ни е на второ място по ръст на заплати - с 5.9% се увеличават възнагражденията за 1 отработен час през второ тримесечие на 2012 г. спрямо второ тримесечие на 2011 г., при средното им нарастване от 1.9% в ЕС.

По справка на ЕВРОСТАТ отнасяща се до държавите в Европа в 12 от държавите се определя МРЗ за всички браншове/отрасли, както в България. Това са Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.

В 9 държави няма нормативно определяне на МРЗ или на минимална часова ставка (Австрия, Дания, Финландия, Италия, Швеция, Гърция, Исландия, Норвегия и Швейцария).

В 5 държави има определена МРЗ и/или минимална часова ставка, но различна за различните отрасли/браншове или само за отделни отрасли/браншове/специалисти (Белгия, Чехия, Франция, Германия - само за отделни браншове/отрасли и Кипър - само за отделни  браншове/отрасли).

В 4 държави е определена по нормативен път само минимална часова ставка (Ирландия, Франция, Малта, Англия).

Следователно в по-голяма част от държавите в Европа правоотношенията, свързани с МРЗ/минималната часова ставка са уредени по начин различен от този в България.

Ако има необходимост да се нормира по някакъв начин минималното трудово възнаграждение в България, то най-често това става с определяне само на минимална часова ставка и то различна за различните отрасли.

Ако въпреки всичко се възприеме подходът за нормиране на МРЗ от Министерски съвет, това следва да се прави по предварително утвърден механизъм, който да определя критериите/показателите, въз основа на които да се нормира МРЗ на база икономическите показатели в страната ни. Всеки друг подход, вкл. и определянето на база средни показатели на МРЗ в ЕС няма да бъде съобразен със стопанските условия в страната, респ. - ще има негативен икономически резултат.

В проучване през 2011 г. опасенията на членовете на БТПП, че при увеличение на МРЗ ще се доведе до увеличаване на безработицата или неформалната икономика намират израз в продължаващата негативна тенденция за заетостта. По данни на Евростат за второто тримесечие на 2012 г. България е на първо място по най-голям спад на заетостта с -1.3% спрямо предходното тримесечие.

Резултатите от проучването - 5.6% от работодателите приемат идеята за увеличаване на МРЗ, но смятат да я осъществят със съкращения на персонала, а 14.3% не биха уволнили никого. Около 70% от работодателите не са съгласни с повишаването на МРЗ. Работещите се разделят почти по равно в мнението си дали увеличението на МРЗ трябва да е обвързано със съкращения- 51.22% се обявяват "за" намаляването на персонала.