Предлагат ново групиране на общините
Учените от БАН искат намаляване на кметствата, финансирани по Програмата за развитие на селските райони
7274
~ 2 мин. четене
Ново групиране на общините в България и съкращаването им на 188 от досегашните 231, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони. Това предложиха от Института за икономически изследвания на БАН по време на дискусия за регионалното развитие и приоритетите на страната до 2020 г.
Учените предлагат от списъка да отпаднат градовете със силно развита промишленост и туризъм. Също така и такива, които разработват интегрирани планове за градско възстановяне и развитие, и попадащите в така наречените агломерационни ареали.
Ако предложението се приеме, това означава от програмата да излязат Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово. Това ще важи и за Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом, както и Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим и Перущица.
Така в групата на финансираните общини ще останат 188 с преобладаващо „селски” профил.
Според учените няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти.
От 2007 г. досега най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква, обясни доц. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания на БАН.
Според него това показва, че не големината, а административният капацитет и активността на хората са решаващи за степента на усвояване на европейската помощ.
В отминаващия програмен период са констатирани трудности или закъснения само в 6.1% от общинските проекти. Като цяло те са свързани с изпълнението на отделните етапи, ограничен финансов ресурс или липса на качествени консултанти.
Най-голям процент от договореното по оперативните програми са усвоени по Оперативна програма „Околна среда” – 42,2%, заради големия мащаб на инвестициите, сочи докладът. На следващо място по размер на договорено финансиране са програмите, насочени пряко към стимулиране на регионалното развитие – „Регионално развитие” и „Програма за развитие на селските райони”.
