Президент в окопите

Ролята на Росен Плевнелиев в сегашната криза предвещава само добри неща за бъдещата му политическа кариера, пише The Economist

120 ~ 3 мин. четене
Автор: Десислава Младенова

В центъра на София има две ключови административни сгради, които на практика се намират една до друга. Министерският съвет се помещава на Дондуков 1, а на номер 2 отсреща се намира Президентството. Строените през социализма здания може да се намират едно до друго, но институциите в тях едва ли могат да са по-разединени, пише авторитетното издание The Economist в свой коментар за ситуацията в България.

Докато антиправителствените протести в България продължават вече повече от 10 седмици, президентът Росен Плевнелиев и правителството, ръководено от Социалистическата партия, се намират в студена война. Политическата криза в най-бедната страна-членка на Европейския съюз не дава признаци на затихване.

Политическият скандал също така бележи промяна в ролята на президентската институция. Г-н Плевнелиев, технократ и бивш министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на Бойко Борисов, я е трансформирал  от институция с представителна функция в активен и често спорен участник в Българския политически живот.

Последната схватка засягаше актуализацията на бюджета, която би позволила на правителството да увеличи дълга с 500 млн. евро, с надеждата това да стимулира икономиката на страната. Г-н Плевнелиев наложи вето върху актуализацията на бюджета в началото на август, казвайки, че подкрепя увеличаването на социалните разходи, но не желае това да се случва за сметка на увеличаване на държавния дълг. (Две десетилетия на пестене и строг режим на Валутен борд превърнаха България в страната с едно от най-ниските съотношения между дълг и брутен вътрешен продукт в Европа - едва 18.5% за 2012 г.). Ходът бе рядък случай на упражняване на президентски правомощия - това е едва второто бюджетно вето от 1990 г. насам.

Правителството отвърна на удара, като събра достатъчно парламентарна подкрепа, за да отхвърли президентското вето. Министър-председателят Пламен Орешарски обвини президента в "груба намеса в работата на изпълнителната власт чрез серия от небалансирани и пристрастни действия". Външният министър Кристиян Вигенин каза, че "държавата се е превърнала в заложник на личната амбиция и его на един политик."

Президентската кариера на г-н Плевенлиев започна без много шум през 2011г. 49-годишният бивш строителен министър застана в центъра на вниманието неохотно през февруари, когато антиправителствени протести накараха правителството на Бойко Борисов да подаде оставка. Президентът назначи временен кабинет, който управлява само 2 месеца. Той успя да разсее част от социалното напрежение, но общественото недоволство отново се засили след предсрочните избори през май, които доведоха на власт кабинета на Пламен Орешарски. В началото протестите бяха съсредоточени върху спорното назначение на медийния магнат Делян Пеевски за ръководител на Държавната агенция "Национална сигурност". Скоро след това те се разраснаха в общо недоволство от правителство, което според критиците е твърде зависимо от сенчести корпоративни интереси.

"Хората вече няма да си затварят очите, така че е крайно време политиците да отворят своите", каза президентът в обръщение в началото на юли. Той застана на страната на протестиращите като открито и необичайно остро критикува правителството и поиска нови избори.

Позицията на президента е "ръководена от здрав разум и политически морал", каза Даниел Смилов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии. "Преди февруари, повечето българи мислеха, че Плевнелиев е бутиков президент, човек на бизнеса, умерен и готов на компромис", каза Виктор Бачев, телевизионен продуцент и ревностен протестиращ. "Сега президентството е единствената демократично работеща институция в България, до голяма степен улавяйки настроението на протестиращите", добавя той.

Това мнение обаче не се споделя от всички българи. Политическото вълнение е разединило страната. Около 40% твърдят, че искат правителството да подаде оставка, а 38% все още го подкрепят, според скорошно проучване на "Галъп". Това разделение е оставило и пукнатина в рейтинга на Плевнелиев. Въпреки това обаче той остава третия по доверие политик в страната.

След като изказа публично позицията си, президентът не може да направи много, за да преодолее разделението, нито да прекрати патовото положение между протестиращите и правителството. Всекидневните протести продължиха през лятото в София и големите градове, но броят на протестиращите спадна от няколко десетки хиляди на няколкостотин, които излязоха през юни и юли.

"Президентът не е главният герой: за предсрочни избори трябва да има парламентарно съгласие", каза г-н Смилов.

Би ли могъл г-н Плевнелиев някой ден да пожелае да извърви малкото разстояние между сградите на Президентството и Министерския съвет? Той не казва. Но ролята му в сегашната криза предвещава само добри неща за бъдещата му политическа кариера.

Подкрепи Economic.bg