Президентът решава до два дни дали да наложи вето на бюджета

В изявлението си държавният прави няколко важни уточнения около последиците от евентуално вето

Снимка: БГНЕС

72 ~ 3 мин. четене
Автор: Атанас Христов

Президентът на България Росен Плевнелиев ще реши дали да наложи вето на актуализирания бюджет в следващите два дни. Това стана ясно от съобщение на прессекретариата на държавния глава след днешната среща на Росен Плевнелиев с министъра на финансите Петър Чобанов, на която държавният глава беше запознат с аргументите на правителството за актуализация на бюджета за 2013 г. Плевнелиев увери Чобанов, че ще се произнесе по приетия от Народното събрание закон "възможно най-скоро".

От пресслужбата на държавния глава разпространиха и изявление на президента, което можете да прочетете в следващите редове:

Вече няколко дни в публичното пространство се лансира тезата, че евентуално вето на държавния глава върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. ще бъде причина семействата на децата с увреждания да не получат през този месец увеличение към помощите си, бизнесът да не получи дължимите му суми, че подобно вето би било "безпрецедентно" или има "скрити политически цели". Цялата кампания налага няколко важни уточнения:

Президентът изрази готовност да обяви своето решение преди изтичането на конституционно определения срок от 15 дни, като за това бяха проведени редица консултации още по време на приемането на закона. Тъй като по неясни причини окончателният текст на закона беше получен в президентската институция едва днес, в късния следобед, държавният глава ще оповести своята позиция до два дни.

Президентът призовава да не се използват за политически противоборства проблемите на тази част от нашето общество, която е в най-тежко положение. Не бива да се правят опити с нуждите на социално слабите българи да се оправдава поемането на 1 милиард лева нов дълг. Президентът вече многократно заяви своята подкрепа за всички мерки, които ще облекчат положението на социално слабите. Пример за възможните решения даде служебното правителство, което осигури за тези политики 41 млн. лева, без да се налага актуализация на бюджета.

С промените в бюджета са предвидени допълнителни 40 млн. лева за тези уязвими групи, които държавният глава също подкрепя. Важно е да се има предвид, че тези средства са 4% от предвидения нов дълг. Логично е да се постави въпросът за останалите 96%, за какво са те?

През последните дни многократно се спекулира с последствията от евентуално вето по отношение на средствата за децата с увреждания. Държавния глава подчертава, че по никакъв начин получаването на допълнителните средства за семействата на децата с увреждания от 1 август не е свързано с евентуалното налагане на вето. Не е предвидено Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет да има обратно действие. Тоест, дори и при незабавно обнародване, той няма как да породи своето действие от началото на месец август. Въпреки че тези средства не бяха предвидени нито в първоначалния пакет стабилизационни и неотложни мерки, нито в приетите на първо четене изменение и допълнения, президентът изразява своята подкрепа за тях.

Държавният глава обръща внимание, че напоследък става практика законите да се променят в последния момент, без обществено обсъждане и без да се спазват сроковете в Закона за нормативните актове. При всички тези случаи, например Закон за енергетиката, Закон за устройство на територията, Закон за ДАНС, а сега - Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и други, се прави опит от управляващите отговорността за постигането или непостигането на целите на тези закони да бъде прехвърлена на президента. Когато Народното събрание прие Закона за енергетиката на 28 юни, петък, се твърдеше, че необнародването на закона в същия ден ще попречи да се намали цената на тока от 1 юли. Конституцията разписва ясно и правомощията, и сроковете, и е редно всички власти да се съобразяват с тях.

Странно звучи и аргументът, че евентуално вето на президента ще стане причина бизнесът да не получи разплащанията, които са му дължими. Трябва да е ясно, че приетите от НС промени на бюджета не водят автоматично до разплащане на тези задължения. Необходимите средства не са разписани конкретно по бюджетите на задължените органи. С приетия закон се увеличава Резервът за непредвидени и неотложни разходи и се дава възможност с предвидените средства да се разпорежда Министерски съвет без санкция на Народното събрание. Единствено това!

Държавният глава обръща внимание, че както той ще направи всичко по силите си и ще изпълни конституционните си задължения във възможно най-кратки срокове, също така няма пречка Народното събрание да действа максимално отговорно.

Подкрепи Economic.bg