Регулаторът, който говори със сектора на някакъв странен език

Докато много хора роптаят срещу квалификацията на държавата като лош стопанин/регулатор, управляващите продължават да потвърждават това виждане. Независимо, че финансовото състояние на НЕК към края на 2013 г., където провалът на държавното управление е най-ясно видим, все още е тайна, отчетът на ЕСО вече е публичен и той разкрива не по-малко притеснителна картина.

На първо четене се вижда, че финансовият резултат на дружеството – нетна загуба от 4,6 млн. лв., е по-добър в сравнение с предходната година, когато нетната загуба е 38,2 млн. лв. Подобрението обаче не се дължи на по-високите приходи, а на по-ниските разходи през годината. Най-голям принос в това отношение имат разходите за разполагаемост, тъй като от началото на ценовия период 2013-2014 г. цените за разполагаемост на почти всички производители бяха намалени. Това обаче едва ли е единствената причина, тъй като задълженията на дружеството към свързани лица се увеличават с 28,6 млн. лв., търговските задължения - с 32,2 млн. лв., а задълженията за други данъци – с 3,9 млн. лв. С други думи разходите на дружеството за счетоводната година намаляват, докато тези му задължения се увеличават с 64,7 млн. лв. Ако ги прибавим към текущите разходи на дружеството, излиза, че представянето на ЕСО през 2013 г. е значително по-лошо в сравнение с предходната година.

От междинния шестмесечен отчет на дружеството за първото полугодие на 2013 г. се вижда, че няма голямо разминаване между финансовите резултати със същия период на предходната година. Приходите са с близо 15 млн. лв. по-ниски, а нетната загуба – с близо 1,3 млн. лв. по-висока. Това означава, че огромната разлика във финансовото състояние на ЕСО през 2013 г. в сравнение с предходната година е концентрирана изцяло във втората половина на годината. Това не е изненадващо, тъй като именно в средата на годината (от началото на ценовия период 2013-2014 г.) ДКЕВР намалява таксата за достъп, която дружеството събира, от 6,48 лв./МВтч на 2,76 лв./МВтч, което е понижение от 57,4%. Заедно с това бяха понижени и т.нар. цветни добавки към таксата за пренос, което стимулира износа и цялостния товар на мрежата, но е необходимо около двойно увеличение на товара, за да се компенсира загубата на приходи, което е невъзможно.

Ситуацията през първото тримесечие на 2014 г. е още по-притеснителна, тъй като в края на 2013 г. регулаторът намалява и таксата за пренос от 9,71 лв./МВтч на 4,15 лв./МВтч или с 57,2%. Както писахме, това не само че не е обосновано, но и безспорно ще доведе до загуби за дружеството, както и самото то изтъква в своето становище до ДКЕВР. Така например за трите месеца на 2014 г. приходите възлизат на 93,7 млн. лв. в сравнение със 122 млн. лв. за същия период на предходната година, което е спад от близо 25%. Резултатът не е изненадващ – нетна загуба от 13,4 млн. лв. през първата четвърт на 2014 г. в сравнение с печалба от 29,8 млн. лв. за същия период на предходната година. Към тази загуба трябва да се прибави и ръстът на задълженията към свързани лица – 16,8 млн. лв. и на други задължения - 37,8 млн. лв. На този фон намалението на търговските задължения с около 2 млн. лв. е малко успокоение.

По този начин управляващи нагледно демонстрират как се фалира държавно дружество, което в същото време е и естествен монополист, тъй като е собственик на електропреносната мрежа на високо напрежение. Популиските регулаторни решения от 2013 г. водят до сериозни загуби както за ЕСО, така и за цялата система. В същото време липсва ясен механизъм, а и перспектива, за финансовото балансиране на системата, което води до регулаторен вакуум, в който нито държавните, нито частните компании могат да работят добре. Това, което се случва в сектора, показва недвусмислено, че управляващите продължават да отричат фундаментални икономически зависимости и вярват, че фиксирането на цените може да доведе до нещо добро. Всъщност ефектът ще е същият, като да държат топка под вода, която се надува – рано или късно тя ще изскочи с непредвидими последици.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg