Рекламата не е проблемът на българския туристически бранш

Вече повече от десетилетие туризмът се декларира за приоритетен сектор в България и управляващите полагат неимоверни усилия да го подпомагат с държавни и европейски средства. Дори и в разгара на кризата, когато коланите трябваше да са сериозно стегнати, а приходите в хазната спадаха сериозно, туризмът беше единственият сектор, който се облагаше (а и все още се облага) с ДДС над два пъти по-ниско от този в останалите сектори. В допълнение държавата харчеше милиони за различни рекламни кампании, които да привлекат както чуждестранни, така и български туристи, снимаха се клипове, правеха се интернет страници, печатаха се брошури. Естествено, всичко това е платено от данъкоплатеца. Държавата дори плати 1,65 млн. лв. за изработването на лого, което предизвика скандал, връщане за преработване, а в началото на октомври зам.-министърът на туризма съобщи, че се проучват възможностите платените пари за изработката на логото да бъдат върнати от изпълнителя.

Сега заместник-министърът на туризма обяви, че парите за реклама са малко и това бил основният проблем пред туристическия бранш, така че за догодина са предвидени 18 млн. лв., което е шест пъти повече от заложените в бюджета за настоящата година.

Първо, туризмът си е бизнес като всички останали и държавата не би трябвало да търси клиенти на частните компании, които оперират в него, още повече, че туристическият бранш вече се ползва от данъчни облаги. Отделно, по европейски програми (например Оперативна програма „Регионално развитие") се усвояват значителни средства в тази насока и няма нужда, ако тези средства са с това предназначение, българският данъкоплатец също да плаща за реклама, още повече в такива големи размери. Ако следваме логиката от предишните години, когато бюджетът на министерството на икономиката и енергетиката за национална туристическа реклама се коригира средно над два пъти нагоре, може да се очаква, че тези 18 млн. лв. могат да набъбнат сериозно.

Второ, държавата очевидно не се справя особено успешно с рекламата на България сред туристите - харчи много и неефективно. Дори кампанията за насърчаване на българите да почиват в България, за която бяха похарчени 5,7 млн. лв. през 2009 г. беше окачествена като неуспешна от Агенцията по туризъм. През 2011 г. пък започна кампания за реклама на туризма в България - бяха похарчени 7,5 млн. лв. (част от които по ОП „Регионално развитие") за изработката на три клипчета, рекламиращи България като туристическа дестинация, които бяха излъчени по най-големите паневропейски телевизионни канали. Въпреки харченето на значителни средства за реклама, до момента министерството не си е направило труда да потърси и измери ефектите от тази дейност върху туристическата индустрия. Това не пречи обаче в програмата да продължават да се наливат огромни суми.

Трето, очевидно проблемът на туристическия бранш в България не е липсата на реклама. Неслучайно и все повече българи през последните години предпочитат да изкарат почивките си в чужбина. По данни на НСИ в пика на летния сезон (месец август) българските туристи в чужбина са се увеличили с близо 75% за последните четири години. Всъщност проблемът е в имиджа на България като презастроена, мръсна и неуредена дестинация с лоша инфраструктура и некачествено обслужване. Този имидж не може да се промени дори и с най-добрата реклама.

Зорница Славова, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg