Рязането на разходи помага на практика, не само на теория

След две години на намаляващ бюджетен дефицит правителството е изправено пред изготвянето на последния си проектобюджет преди парламентарните избори през 2013 г. и управляващите се притесниха да не би да намалят дефицита прекалено бързо. Както вече сме писали, няма (или поне още не са открити) практически доказателства, че правителства, които намаляват дефицита, губят изборите. Съществуват доказателства обаче, че правителства, които не се справят с фискалните си проблеми, е по-вероятно да загубят вота. Разбира се, не е без значение какви политики се провеждат за постигане на фискалната консолидация.

Сред основните приоритети на управляващите в България, заложени в Националната програма за реформи за 2012-2020 г.,са:

- Провеждане на благоразумна фискална политика с цел да се повиши доверието наинвеститорите в България, което да понижи рисковата премия, а оттам - и лихвите по държавния дълг;

- Възстановяване на кредитния пазардо естествените му нива на растеж;

- Повишаване на конкурентоспособността, а оттам - и на износа на страната.

Освен че някои от използваните мерки за постигането на гореизброените цели бяха далеч от пазарните принципи или клоняха повече към увещаване и надежди, в края на 2012 г. бе заложена нова цел - повишаване на доходитев икономиката. В представите на управляващите, а и част от икономистите, намаляването на бюджетния дефицит и постигането на икономически растеж, съответно ръст на доходите, са взаимоизключващи се цели.Практиката обаче показва различна картина. Последното изследване на АлбертоАлесина и Силвия Арданя включва исторически преглед на 21 страни от ОИСР в периода 1970-2010 г. ясно демонстрира три неща:

- Намаляването на бюджетния дефицит чрез свиване на разходите е по-малко вероятно да доведе до увеличаването му в следващи години;
- Намаляването на разходите води до по-малки икономически рецесии в сравнение с увеличаването на данъци, а в някои случаи води до ръст;
- В случаите на икономически ръст, освен свиване на разходите, се провеждат и структурни реформи.

Историческият преглед на изследването показва, че страните с по-либерални трудови и стокови пазари са същите, в които намаляването на дефицита води и до икономически растеж. Това се дължи на компенсиращия ефект от страна на предлагането (трудовия и стоковия пазари), който надхвърля негативният ефект от по-слабото търсене от страна на бюджета. Въпреки че трудовият пазар в България се счита за сравнително ниско регулиран, това е вярно единствено при сравнение с други страни. Според Индекса на законова защита на работните места (Employment Protection Legislation) на ОИСР България се нарежда зад страни като Англия, Ирландия, Канада, Южна Африкаи Япония, в повечето от които има силни синдикални организации и добри институции.

Положението е още по-сериозно при регулациите на пазара на стоки. Според друго изследване на ОИСР регулациите в България са на едно от най-високите нива след страни като Гърция, Италия, Унгария, Турция и Полша и далеч зад страни като Дания, Ирландия, Швеция, Швейцария и Чехия. С други думи комплексни мерки за намаляване на бюджетния дефицит и либерализирането на тези пазари биха имали по-добър ефект върху българската икономика от увеличаване на държавните разходи, каквото е планиране за 2013 г.

По-ниските разходи и либерализирането на тези два пазара води и до по-ниски единица разходи за труд, показва изследването на Алесина и Арданя. Това заключение е още подкрепено от друго изследване от тази година на Роберто Пероти[4]. По-ниските разходи повишават конкурентоспособността на икономиката, което според авторите може да обясни значителния ръст на износа в страни, които са предприемали подобни мерки. За България това би означавало подпомагане на износа като сериозен източник на икономическо възстановяване, след като той забави темповете си на растеж през 2012 г. заради слабото търсене в ЕС.

Друг интересен резултат от проучването е, че дългосрочните лихвени проценти по публичния дълг, както и кредитирането в страните с намаляващи държавни разходи и растящи икономики, се подобряват. Авторите отдават това на повишаване на доверието, измерено чрез Индексите на икономическото доверие и потребителското доверие. С други думи успешното свиване на разходите в България и намаляването на регулациите може да се очаква да доведе до по-ниски държавни разходи за лихви и да стимулира отпускането на кредити към частния сектор.

Изследването на Алесина и Арданя демонстрира на база исторически опит как намаляването на държавните разходите може да има положителен ефект върху икономиката като цяло. Това, разбира се, трябва да се прави разумно, за да не се постигне точно обратният резултат. След три години оправдания с икономическата криза и тежкото наследство от предишното правителство, които възпираха реформите, крайно време е управляващите да съберат кураж и да започнат да действат, а не само да говорят.

Повече четете на www.ime.bg, Институт за пазарна икономика (ИПИ)