С колко години изостават доходите в страната спрямо София

Икономическата криза продължава да задълбочава различията между столицата и останалите области в страната. Това важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите. В случая визираме общия доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.

За периода 2001-2011 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,36%, при среден темп на нарастване за страната от 9,06%. В 19 от всички 28 области в страната доходите нарастват с по-бавен от средния за страната темп. Единствената област, в която през този период доходите нарастват по-бързо от тези в столицата, е Стара Загора - 12,54% на година. Въпреки това, заради по-ниската база в началото на периода, средногодишният доход на лице от домакинството в Стара Загора остава с близо една четвърт по-нисък от този в София (столица) през 2011 г.

Забележка: Като "бърз" сме определили темпа на нарастване в области, където последният надвишава с поне 1 процентен пункт (пр.п) средните за страната стойности. Средният темп означава изпреварване или изоставане от средният темп за страната с по-малко от 1 пр.п. Изоставане с повече от 1 пр.п. означава, че областта попада в групата с "бавно" нарастване на общия доход.

Ако средногодишният темп, наблюдаван през периода 2001-2011 г., се запази, настигане на столицата би било невъзможно. По тази причина, за да илюстрираме изоставането в нивото на доходите в години, приемаме че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2001-2011 г. В същото време приемаме, че реалният ръст на доходите в столицата спира през 2012 г., като от този момент натам те нарастват единствено с темпа на инфлация.

Ако доходите в столицата бяха спрели да нарастват през 2012 г., а тези в областите бяха запазили своя темп, първите, които биха настигнали София, са Стара Загора и Перник (през 2014 г.). Няколко години по-късно това биха могли да сторят Смолян, Русе, Плевен и Пловдив. На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Силистра (2037 г.) и Пазарджик (2039 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за времевата разлика между нивата на общия доход в столицата и останалата част от страната.

Следва да се отбележи и различният начин, по който кризата се отрази на темпа на нарастване на доходите в отделните области. Така например, през последните години в някои области, сред които Стара Загора, Шумен, Търговище и Смолян, средногодишният ръст на доходите е по-бърз от този в столицата. Независимо от развитието на тези тенденции, обаче, значителни промени в общата динамика в дългосрочен план изглеждат малко вероятни.

Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg