Българите пропускат ползи от спестяванията си заради пасивност

Българските домакинства пропускат близо 800 евро потенциална възвръщаемост на всеки 10 хил. евро спестявания всяка година. Това сочат резултатите от изследване на глобалната компания за финансови технологии Revolut. Сред другите изводи са, че близо 20% от анкетираните български граждани нямат традиционни спестявания, а фрагментацията на пазара и ниските нива на спестявания „подкопават“ благосъстоянието на домакинствата.

Потребителското проучване е проведено сред 1001 пълнолетни българи като част от по-широко изследване на 20 007 респонденти в 20 държави членки на ЕС, наречено „Индекс за изтичането на богатство в Европа“.  

Инфлацията, която изяжда спестяванията

За българско домакинство с 10 хил. евро спестявания инфлацията намалява покупателната способност с 350 евро годишно. В България средните едногодишни лихвени проценти по депозитите са около 1.2%, значително под средногодишната инфлация в ЕС (3.5%), което води до реална загуба на 230 евро годишно.

Отвъд инфлацията, оставянето на частния капитал да бездейства, възпрепятства конкурентоспособността, докато Европа се опитва да мобилизира общо частно състояние на континента в размер на 33 трилиона евро, посочват още в доклада.

Българските домакинства държат в банките общо 56.4 млрд. евро като пасивни средства в брой. Инвестирането на тези пари в диверсифицирани капиталови пазари би инжектирало 4.4 млрд. евро в по-широката икономика, потенциално генерирайки 786 евро годишно за всяко домакинство при 10 000 евро в спестявания.

Защо хората не инвестират спестяванията си?

Близо 23% от изследваните българи не разполагат с традиционни спестявания, а тези, които все пак имат такива, по-скоро се въздържат от инвестиции на парите си, заради:

• пропуск в осведомеността – 30% преценяват погрешно или надценяват своята възвръщаемост, коригирана спрямо инфлацията;
• инерция при спестяванията – близо 73% от спестяващите никога не са сменяли банка за по-добра възвръщаемост, като основните причини включват предпочитание към една доверена банка; възприятие, че разликата в лихвения процент е твърде малка; или не знаят къде да я търсят;
• финансова фрагментация – 51% използват множество финансови приложения, като за тези, които използват повече от едно приложение, фрагментацията възпрепятства инвестирането; други нямат ясен преглед с какво могат да си позволят да инвестират; а трети намират превеждането на пари между платформи за твърде голямо неудобство.

Твърде дълго традиционните банки разчитаха на потребителската инерция, като оставяха парите им блокирани в сметки с ниска доходност, докато инфлацията изяжда състоянието им“, коментира Роландас Ютейка, ръководител на направление „Инвестиции и търговия“ в Revolut.

От пасивно спестяване към активно инвестиране

Докато възприятието за риск и липсата на знания са основните бариери пред инвестирането, се очертават ключови стимули, които биха мотивирали българите да влагат парите си:

• 51% от тях биха започнали с малки суми (микроинвестиране);
• 35% искат прозрачна информация за риска;
• 21% оценяват обучението в приложението на Revolut.

Индексът за изтичането на богатство в Европа е ясен сигнал за събуждане: поддържането на спестяванията пасивни в сметки с ниска доходност подкопава състоянието“, съобщават още в изследването.