Данък „свръхпечалба“ не е решението

Правителството представи пакета данъчни закони и по същество отвори дебата по бюджета за 2027 г. Същинският бюджет и съответно детайли по разходите най-вероятно ще видим чак след президентските избори, така че в следващия месец темата ще бъдат данъците. Идеите тук са много и всяка една от тях заслужава отделно внимание, но все пак е важно да се отбележат няколко неща, които дават общата рамка.

Видимо е желанието на правителството да подкрепи приходната част на бюджета в опит да направи прилична (с по-нисък дефицит) рамка за следващата година. Оповестените мерки обаче пращат противоречиви сигнали. В тях има 1) отдавна очаквани и сравнително широко приети (поне експертно) мерки – актуализация на данъчните оценки и по-високо облагане на хазарта, 2) мерки в подкрепа на бизнеса – по-висок праг за регистрация по ДДС и ускорена данъчна амортизация за изкуствен интелект и високи технологии, но и 3) мерки в ущърб на растежа – данък „свръхпечалба“ върху големите играчи в ключови сектори на икономиката. Тази комбинация от идеи безспорно ще предизвика много полярни коментари.

Данък „свръхпечалба“ без съмнение е голямата тема, тъй като има значим макроикономически отпечатък. Правителството очаква да събере над 1 млрд. евро от банките и застрахователните дружества, хранителните вериги и телекомите, както и дружествата за бързи кредити и обменните бюра. С други думи, големият бизнес отвъд индустрията да покрие (частично) прекомерния дефицит на държавата. БНБ вече излезе с изключително остра позиция по темата (с фокус върху банковите печалби), като изрично посочва, че подобна мярка трябва да отчита ефектите върху кредита, инвестициите и растежа и че именно това е „разликата между счетоводната сметка и макроикономическата политика“.

При цялото политическо говорене как поредицата от еднократни и ad hoc мерки в последните години – спрямо банките, добивните компании, хазарта, държавните предприятия и прочее – са по същество причина да сме в процедура по прекомерен дефицит, сега правителството предлага същото – еднократна мярка, която гони само фискален ефект, за сметка на реалната икономика. Политически тази мярка влиза в тежък конфликт както със заявките на властта да не вдига данъците и да подкрепя растежа, така и с реториката за грешките от близкото минало. Новият данък отнема от растежа, като наказва успешните и инвестициите в експанзия.

Покачването на данъчните оценки от друга страна е логична и очаквана промяна. Оценките на имотите не са актуализирани повече от 15 години и се отклоняват значително (до 3-4 пъти) от пазарните реалности. Поетапното вдигане на оценките се очаква да донесе кумулативен ефект от над 500 млн. евро за общинските бюджети в периода 2027-2029 г. Този ефект зависи и от поведението на общините, които могат да намалят данъчната ставка върху имотите и частично да оберат ефекта на по-високата данъчна оценка. Безспорно покачването на данъчните оценки подкрепя бюджетите на общините, но не е и крайното решение за зависимостта им от централната власт – стъпките за реална финансова автономия отиват далеч отвъд данъчните оценки.

Промените в облагането на хазарта също бяха очаквани с интерес в обществото. Тук фокусът попадна върху новия пакет от забрани за рекламата на хазарт, докато данъчните идеи на пръв поглед минават по-тихо. Причината не е само в това, че забраната за реклама е далеч по-разбираема тема, но и в сравнително по-семплите идеи относно облагането на хазарта. Плащанията на игралната индустрия към държавата са все още от порядъка на 250-300 млн. евро на година, като бурното развитие на сектора в последните години предполага възможност не просто за лека корекция, а за (поне) удвояване на тези средства. Новите текстове, въпреки козметични промени в някои такси, няма да постигнат това, като приносът  на хазарта за консолидацията на бюджета ще бъде минимален.

Накрая заслужават внимание и мерките в подкрепа на растежа. Вдигането на прага за регистрация по ДДС и ускорената данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна и сървърна техника са мерки, които дават правилния сигнал и не са толкова скъпи за бюджета. Те няма да вкарат нови средства във фиска, но са стимул както за повече икономическа активност, така и инвестиции в технологични решения.

В обобщение можем да кажем, че мерките на властта са противоречиви и то най-вече заради идеята за облагане на „свръхпечалбата“. Фискалната консолидация с бюджета за 2027 г. със сигурност ще е трудна, но тя трябва да се случи чрез овладяване на (свръх)разходите, а не като се търси пореден начин за изтръскване на печелившите компании.

Източник: Институт за пазарна икономика